Best Friends Forever

25 глава

Освен,че трябваше да хванем Колин Симънс-нашата цел,но също така и неговите съучастници.Нека ви обясня.Този Колин,освен че е убиец продава и нелегално оръжия.Това го разбрахме впоследствие от папките,които ни беше дал Дейвис.

-Кийра.-казах и най-добрата ми приятелка се обърна към мен.-Колко лекции пропуснахме?
-Не са малко.-отвърна ми тя.
-Няма да е зле да започнем пак да ходим иначе ще загазим.
-Права си,но нека си свършим работата първо.Ще съм много радостна да ми изтрият досието.
-О,повярвай и аз.-засмях се.
-Хайде изчезвай да се стягаш за довечера.-изгони ме набързо.

Тази вечер Колин трябва да се срещне с новите си купувачи.Нямахме много време и побързахме да съберем всичко нужно за проследяването и евентуалното му залавяне.

-Ерик,взе ли всичко?-попитах,когато отидох при него.
-Да,шефе.-каза той и ми козирува.
-Друг път шеф.-засмях се.
-Да,маце.-е на това вече избухнах в смях,Ерик не се сдържа и той се разсмя.

Посмяхме се,но след това изражението му стана по-серозно.

-Какво?-попитах го с объркана физиономия.
-Кога ще излезем с теб на истинска среща?
-Хмм,ще си помисля дали искам да излезем на среща.
-Няма какво да му мислиш.Ще ми кажеш,че не искаш ли?
-Може би да,може би не.

Защо го казах това пък сега?Офф,естествено,че искам да изляза с него.Понякога се държа като пълна глупачка.

-Защо се държиш така!?-ядоса се Ерик.
-Как?-попитах.
-Все едно не ти пука за нищо,за мен.Взе да ми писва вече.

Браво,Бела.Успя да прецакаш всичко.Глупачка.

-Ерик,изв...

Преди да довърша изречението си той излезе от стаята и затръшна вратата.Стекоха се сълзи от очите ми.Сълзи!?Бела Морис не реве,но мамка му не спираха и не спираха тези глупави сълзи.

-Белс?-чух зад себе си гласа на Кийра.
-Мм?-казах триейки бързо капчиците вода по бузите ми,за да не ме види.
-Готови сме.Чакай,плачеш ли?
-Не.-засмях се и се обърнах към нея.-Аз никога не плача.
-Мен ли ще лъжеш?
-Мисля,че прецаках нещата с Ерик.Държах се като кучка,отново.
-О,Бела.

Кийра ме прегърна,а скапаните сълзи не спираха да течат и мокреха потника ѝ.

-Нищо не си прецакала.-успокои ме тя.-Хайде изтрий се,че трябва да тръгваме.

Кимнах и се запътих към банята.Спиралата ми се беше разтекла.Пооправих се набързо,сложих безизразната си физиономия и слязох при другите.

-Тръгваме ли?-попитах веднага след като влязох в хола.
-Да.-отвърна ми Ник и всички станаха.

Хванах Ерик за ръката да го спра,за да поговорим,но той се дръпна и излезе през входната врата.

Ето я и новата глава.Какво ще кажете?