Глава 14

87 11 0
                                    

 Когато стигнах забелязах Джони.

-Хей! Как си?  - попита ме той.

-Не съм добре, спи ми се. - оплаках се.

-Да не си участвала на състезания до късно. - скара ми се.

-Е... - направих невинна физиономия и тръгнах към шкафчето си.

 Оставих нещата си вътре и затворих вратичката.

-Здрасти! - каза радостно Джак иззад него.

-Уплаши ме . -стреснах се. Няма да лъжа- поне ме разсъни леко.

-Съжалявам. - извини се. - Да излезем довечера, бебе?- попита и хвана ръката ми.

-Какво правиш?- попитах и се дръпнах настрани.

-Какво правя?

-Нали се разбрахме,че ако излезем ме оставяш на мира?

-Не се прави,че не изпитваш нищо.

-Не се правя.

-Но изпитваш нещо и всички го знаем.

-Дори и да изпитвам нямам време затова.

-Защо? - погледна ме учудено.

-Няма значение. А и не искам аз да съм лошата.

-Няма да си.

-Да, нали...

-Имаш ли книжка? - попита изведнъж той.

-Не, защо?

-Вчера, след като те оставих тръгнах към нас и една кола ме изпревари. Стори ми се,че ти шофираш.

-Привидяло ти се е .- казах и се обърнах с гръб към него.

-Сигурно. - каза и ме завъртя към него, а след това нежно сля устните ни.

-Какво правиш? - почти извиках след като се отдръпнах от него.

 Не изчаках да каже каквото и да е и тръгнах към стаята.

Fast cars and Unknown loveTempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang