Часът свърши. Излязох от стаята и оставих учебниците в шкафчето си.
-Алис?!? - извика Джак зад мен. Познах гласа му.
Не му обърнах внимание и продължих напред по коридора.
-Изчакай! - каза той и ме дръпна за ръката.
-Какво? - казах нервно.
-Какво ти става? - попита той.
-Виж, не искам да се държа като кучка, но какво ми става? Първо ми казваш,че след като излезем ще ме оставиш на мира,а сега?
-Не знаех,че се чувстваш така.
-Как?
-Притеснена?
-Притеснена? - повторих думата.
-Да. Като си с мен.
-Искаш да знаеш защо съм притеснена?Защо се държа така? Защото мисля,че започвам да изпитвам нещо към теб. Не знам какво, но го има. ТИ наистина си се променил, но не знам. Там е проблема, че не знам. Не знам какво се случва, никога не съм се чувствала така. Там е проблема, Джак, точчно там. Дали се преструваш само за бройка или не. Не знам какво да правя, когато съм покрай теб. - да, казах си го наум и не мога да повярвам,че си го признах.
Той седеше и ме гледаше право в очите. Мисля, че не знаеше какво да направи. НЕ се сдържах и тръгнах да се махам оттам. Той хвана здраво ръката ми и ме завъртя към него. Започна да се приближава,а аз се местех назад, когато най-накрая усетих стената зад гърба си. Погледнах го уплашено в очите. Той опря ръката си на стената,а с другата хвана лицето ми. Издишах тежко. Той ме целуна нежно и премести ръката си на кръста ми.
-Ни ме пука какво знаеш за мен и какво си мислиш,че съм , но няма да се откажа и ще ти докажа, че съм различен. - каза и ме пусна, а след това продължи по коридора. Аз просто седях облегнала се на стената и дишах тежко, докато го наблюдавах.
YOU ARE READING
Fast cars and Unknown love
FanfictionДжак се влюбва неочаквано в Алис. Тя е леко странна. Всъщност се занимава със състезания. Тя е на 16, но това не и пречи. Не разбира много от коли, но умее да ги кара. Не казва на никой, защото не е нужно всички да научат. Знаят само тя и отборът и...
