Алекса Тодорова е балерина, която печели конкурс, и трябва да отиде в Сеул, Южна Корея. Няколко дена преди излитането, тя навехва крака си. В крайна сметка тя отива в Корея. Там среща Парк Джимин от кпоп групата БТС. Какво ще стане за единия месец п...
-Алекса искам да видя как ще танцуваш. - извика Елена, а аз кимнах и застанах между останалите трениращи - Добре изправи се и нека започнеш с основните позиции. -Добре. - казах и започнах с петте позиции. -Шасе. Сега плие.
-След тренировката-
-Добре довечера трябва да сме в залата в 20 часа, затова сега легнете и се наспете. Трябва да сме свежи за представлението. След това всички тръгнахме. Аз се прибрах и си отидох в стаята. Легнах на леглото и си пуснах музика. После съм заспала.
Събудих се в 18:15. Влязох в банята и се измих. След това седнах на леглото и се загледах в гардероба. Облякох се.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
После излязох и отидох при Аделина и Дани.
-Хей хора какво ще правим сега? -Ами ако искате да тръгваме все пак след час и половина трябва да почваме.
-В залата-
Елена вече беше там и нареждаше всички.
-Извиняваме се че закъсняхме. - Нищо. Бързо нареждайте се.
После тя ни провери и започнахме отново с тренировките.
Неусетно времето е минало и извикаха първите танцьори на сцената. Аз само излязох и седнах на първия ред най-отстрани. Докато излизах обаче видях някой, който не трябваше да виждам. БТС. Те бяха седнали почти до мен. Танците започнаха, а аз се правех, че ме няма и не обръщах внимание на момчетата.
Така представлението беше на път да приключи, а аз не се появиха на сцената и веднъж. По едно време Елена ме повика. Тогава видях как Джими ме гледа. Минах бързо настрани и влязох зад завесата. Докато говорех с треньорката, някой ме потупа по рамото. Обърнах се иии....дъаа. -Госпожо може ли за малко? Трябва да поговорим с него. -Разбира се. -Какво правите тук? -Дойдохме да те гледаме, но ти и така не се появи. -Да защото нямаше спешен случай. Всичко си беше наред. -Така няма да стане. Госпожо Госпожо. Вие ли сте треньорката на това момиче. -Да. Защо? -Не нищо извинявам се. -Всъщност има нещо. Тя защо не танцува? -Не виждаш ли тя е с патерици!? -Да, но тя може да върви и без тях. Защо не я пуснете за последен танц? -Не няма нужда - опитах да прекъсна Джимин, но не ми се получи. -Офф добре, но само за един танц. Алекса отивай да си обуваш палците. -Добре.
Веднага тръгнах, а Джими само ми се усмихна и излезе.
-Сама ли ще танцувам? -Не с Кристиан. -Дообре. -Крис... -Да. -Отивай на сцената с Алекса. -Добре.
Излязохме на сцената и музиката започна. Аз затворих очи, поех си дълбоко въздух и се усмихнах. Отворих очи и затанцувах. По едно време усетих болка в крака. Реших, че нищо ми няма затова продължих. Изведнъж както танцувах, усетих много рязка болка в главата и крака и след това се узовах на земята. Отворих очи и видях всички хора как гледат уплашено. Погледнах към ЧимЧим, който беше на път да се качи на сцената. Обърнах се към Крис, който ме гледаше отгоре. -Не мога...
Това бяха последните думи, които казах. Както и последното, което помня.
~~~~~~~~~ Ново!!! Дано да ви хареса. Извинявам се, че не качвах скоро.
