Глава 18

48 6 3
                                    

Видях радостта в погледа му.

-Какво ще правим сега? - отклоних темата.

-Не знам. Какво ти се прави?

-Не знам. Затова те попитах.- и двамата се засмяхме.

-Така. Предлагам да сготвим, понеже не сме идвали тук от месец или два.

-Добре. - казах и тръгвах по него в кухнята. -Какво ще готвим? - казах и застанах зад него.

-Искаш да помагаш?

-А, не, ще седя отстрани и ще тъпея.

-Добре. Давай. - засмя се той,а аз го цапнах по рамото.

-Сериозно.

-Добре...

  Така започнахме да готвим и след по-малко от час всичко беше готово.

 - Добри готвачи сме. - засмях се.

-Добри? Моля ти се ние сме за някое кулинарно състезание и като идем ще засрамим всички. - леле колко е скромен.

-Скромно. - поклатих глава.

-Знам. -завъртя поглед.

 След вечерята почистихме всичко след  нас. Беше късно.

-Спи ли ти се?- попита ме Джак.

-Малко. - казах и се прозях.

-Хайде  тогава, бебе. - каза Джак и ме понесе някъде.

-Джак. - казах сериозно и той ме погледна учудено.

-Не съм бебе.

-За мен си.- направи се на ударен.
-Имаш късмет, че съм в настроение- помислих си.

Заведе ме в една спалня.

-Ето тук. - каза и ме остави.

-Благодаря. - казах тихо.

- Ако искаш мога да остана. - усмихна се наистина широко.

-Ам.. знаеш ли? - той ме погледна изненадан - Ще пропусна. Съжалявам. - казах и двамата се усмихнахме неловко.
-Значи другия път!
-Няма да има друг път! - казах и хвърлих една възглавницата него.


От Автора:

Хаааай!!! Знам, че не съм публикувала от 2 години някъде, ако все още я следите Ви  благодаря!  Оценявам го! Ще публикувам още няколко глави тази седмица. 
Как сте? Харесва ли Ви история? Честита Нова Година междудругото!
Ако искате коментират какво мислите и мда ^.^ :))

Fast cars and Unknown loveOnde histórias criam vida. Descubra agora