Шеста глава

159 15 1
                                    

Изправям се и се хвърлям в прегръдките му. Най-спокойното и страшното място... Едновременно безкраен рай и страшен ад.
Идва ми да го убия, да му викам, да го удрям, да крещя. Но единственото, което правя е да се заровя още по-дълбоко в ръцете му и да вдишам аромата му.
След момент ме целува по челото и прокарва ръка по-гърба ми, докато гали косата ми.
Само той може да ме накара да се чувствам така.
-Как ме намери?Как разбра.... -започвам аз.
-Шшшт! -прекъсва ме-Тихо... -казва и още веднъж целува челото ми.
Подчинявам му се. След миг вече съм по-спокойна, поемам си дълбоко дъх и.......
решавам да запазя въпросите за утре.
-Как си сега? -поглежда ме Кен. -Мисля, по-добре. Благодаря ти! -говоря тихо, още не мога да го погледна в очите.
-Радвам се! -потърква рамото ми и се усмихва. След което не мога да не се усмихна и аз.
-Искаш ли да си вървим?-пита ме. -Не, аз...не мога да се прибера....
-Ясно. Добре. Искаш ли да дойдеш с мен в хотела ми? -ръцете му са на кръста ми.
Аз само кимам и подсмърчам. Не знам от къде е този изблик на доверие, по-скоро е инстинкт да му се доверя,за това го следвам, след като нямам други възможности.
Изведнъж вратата на концертната зала се отваря. От там излиза онова копеле. Инстинктивно стисвам ръката на Кен. Той застава пред мен и гледа онзи на кръв.
-Яяя! Кой си ти? Какво общо имаш с нея?-пита го.
Кен не трепва.
-Ей!На теб говоря, малоумнико!Отдлъпни се от момичето ми! -започва да вика ГомСо.
-Това е моето момиче,нещастник!-Джехуан тръгва към него и преди онзи да реагира, го хваща за врата и го забива в стената.
Кен му казва нещо в ухото, но не чувам от мястото си.
Онзи му отговаря с нещо, което също не чувам, но видимо ядосва Кен. Той вдига ръка и замахва, но забива юмрука си в стената. Хваща го за яката и го завлича навън.
Не смея да се покажа, не искам да знам нито да виждам какво прави Джехуан отвън с него.
Но се досещам...
И съм му благодарна.
След няколко минути се връща, потърквайки кокалчетата на едната си ръка.
-Добре ли си? -питам го и взимам ръката му за да огледам,но той я издърпва.
-Напълно. Ами ти? -усмихва се. -Да. -кимам.
-Ще вървим ли сега?
Отново само кимам,а той хваща ръката ми и ме повежда. Излизаме отвън, минаваме през паркинга и стигаме до колата му. Той я отключва и сядам на предната седалка.
-Колана. -казва когато сяда на шофьорското място и слага неговия. Не казвам нищо, само забождам и моя.
Кен пали колата и потегляме. Дълго време нищо не казваме. Пътуваме в пълно мълчание.
Когато спира на поредния светофар слага ръка на крака ми. Слагам ръката си върху неговата и леко я стисвам. Той ме поглежда и се усмихва. Аз също се усмихвам,но поглеждам надолу.
-Хей! -хваща брадичката ми и изправя лицето ми срещу неговото-Какво има? -пита.
-Нищо. -казвам и се дръпвам.
Светофара светва зелено и Кен тръгва.
-Неудобно ли ти е до мен?-пита докато гледа напред и следи пътя.
-Не. -казвам тихо.
Той само ми хвърля кос поглед и отбива от пътя.
-Виж-маха колана си и се обръща към мен-Не искам да се чувстваш неудобно, нито пък зле.
-Знам това...-пак гледам надолу.
-Кио.-хваща ръката ми,а с другата леко погалва бузата ми.
Вдигам погледа си. Засичам го с неговия. Стоим така за момент.
-Промених се. Наистина. -казва.
Иска ми се да го повярвам. С цялото си сърце и душа искам да го вярвам, но разумът ми казва да бъда внимателна. Отново свеждам поглед.
-Сарангхе!-казва изведнъж.
Поглеждам го изненадана. Той се усмихва, но после пак става сериозен.
-Не искам да те губя повече. Разбрах грешките си, знам какво направих, осъзнавам го много добре. Знам защо ме остави. Това ме промени. Вече никога няма да постъпвам така с теб. Обещавам ти! Ще видиш!
Гледам в очите му.Те са пълни със съжаление.....и любов. Чете се истинско разкаяние.Такова каквото не съм виждала преди...
След момент отново слага колана си и потегля.
В главата ми се въртят различни моменти от миналото.
"Възможно ли е наистина да се е променил? "
Мислите ми се разсейват, когато спираме.
-Това не е ли "Гранд хотел"?-питам, когато слизаме.
-Същия. -кимва.
-Звачи си отседнал тук.
-Не, купих го. -усмихва се леко самодоволно.
-Какво? -поглеждам го тъпо.
-Ами купих го. И мисля да сменя името. Какво ще кажеш за "хотел Хакио"?-засмива се.
Аз също леко се засмивам. Не ме изненадва,че пръска парите си.
-Но защо? -питам след миг, сериозна.
-Какво защо? -пита объркан.
-Защо го купи?
-За да съм по-близо до теб.
Не казвам нищо. Твърде изморена съм. А искам да кажа толкова много неща... Нямам сили за това сега.
-Хайде,да влизаме!-хваща леко ръката ми, но аз я дръпвам. Той ме поглежда тъжно, но тръгва към входа.
Там портиера ни поздравя, както и жената на рецепцията когато влизаме. Качваме се в асансьора и той натиска копчето за последния етаж.
Винаги съм искала да вляза в този хотел, но съм изморена до толкова,че не ми се оглежда.
-Насам.-казва Кен, когато вратите се отварят и свива надясно.
-Това е президентския апартамент. -прекарва картата през четеца и отваря вратата-Харесва ли ти? -пита,когато влизаме и се събуваме.
-Да, много е хубаво.
-Седни на дивана,аз сега ще дойда.-казва.
Слушам го и сядам без да казвам нищо. Отваря една от многото врати и влиза в стаята. Оставя вратата отворена и виждам, че е спалня. Загубвам го от поглед,но чувам че отваря нещо друго.
-Искаш ли да ти дам тениска с която да спиш?-пита от там.
-Няма да е лошо. -отговарям.
-Добре.
След малко се връща с одеяло и възглавница,и ги оставя на дивана.
-Оснавил съм ти тениската на леглото. В банята има кърпи и чисто нова четка за зъби. Може да идеш да се оправиш. Писах и на хората ми, след малко ще донесат чисно ново бельо, така че може и да се изкъпеш. Аз ще спя тук.
-Не е нужно всичко това. -казвам тихо.
-За теб бих направил всичко. -доближава се до мен.
Слага ръка на рамото ми и сяда до мен.
-Ръката ти! -извиквав,когато виждам охлузените му до кръв кокалчета.
-А, това ли? Няма ми нищо. -махва с ръка.
-Напротив!-казвам и взимам ръката му за да ги огледам-Имаш ли аптечка?-питам.
-Кио... -започва.
-Имаш ли аптечка? -прекъсвам го и го питам пак.
-В банята на онази стая е. -въздиша и се предава.
Ставам и отивам да я взема. Когато се връщам промивам раните, намазвам ги с мехлем и ги превързвам.
-Така е по-добре, нали? -усмихвам се.
-Щом ти си доволна, значи е. -усмихва се и той.
След това се приготвям за лягане. Изкъпвам се и измивам зъбите си.
Когато взимам тениската която ми е дал и я оглеждам се сещам нещо.Това е тениската, в която преди ми даваше да спя.Става ми някак тъжно, но и се усмихвам.
"Значи помни."
Кен почуква на вратата и когато се обличам му отварям.
-Все още ти стои добре. -казва, когато вижда тениската. Аз само се усмихвам леко и прибрам един кичур коса зад ухото си.
-Ще лягаш ли? -пита.
-Мхм.
-Ако ти трябва нещо,ще съм на дивана. Сладки сънища.
-И на теб.
Той отива в другата стая и затварям вратата. Гася лампата и лягам.
Дълго време се въртя. Не мога да заспя, всеки шум ме стряска. В главата ми изникват образи от вечерта. Въртят се и най-различни въпроси. Въпроси на които искам отговори.
Край, не издържам. Твърде много съм стресирана за да мисля трезво.
Отивам при Джехуан и го намирам опънал се на дивана.Възтваницата и одеялото си седят така,без да ги е докосвал. Дори не се е преоблякъл.
-Кен? -шепна.
-Да?
-Оол, ти не спиш.
-И как иначе. На щрек съм. -изправя се до седнало положение-Какво има?
-Не мога да спя...
Той се изправя и се приближава до мен. Виждам само силуета му, очертан от светлината идваща от прозорците.
-Знам,че днес ти е дошло в повече,но трябва поне да опиташ.
Приближава се още малко и обвива ръце около мен, но се дръпвам.
-Защо дойде? -питам.
-За теб.... При теб.
-Защо дойде сега? Целия ми живот започна да се нарежда. Всичко върви добре. Защо си появяваш точно сега?Какво още искаш да съсипеш?-говоря тихо. Иска ми се да звуча ядосана, но не мога да повиша тон. Усещам го как трепва.
-Нищо не искам да съсипвам. Искам да го изградя пак..
-Отдавна ме загуби.
-И двамата знаем че не е вярно.
Изцъквам с език. Прав е,но няма да позволя да го разбере.
-Защо си мислиш, че бих те пуснала обратно в живота си?Само защото ме спаси?Планирал ли си го?Да се появиш като принц на бял кон и да ме спасиш от злодея?
-Искам да се поправя. Повярвай ми! За това дойдох.
-Как ще поправиш всичко което стори, всичкото маниакално държание,всичките ревниви постъпки...
-Казах ти го и по-рано...Бих направил всичко за теб, каквото поискаш.
-Отговори ми на въпроса. Защо сега?
-Кио,не те разбирам...
-Все тая.-казвам спокойно и махвам с ръка-Закарай ме вкъщи.
-Кио...
-Закарай ме вкъщи, моля. -казвам с насълзени очи и отивам да облека дрехите си.
Когато се връщам, той стои до вратата, с ключовете от колата в ръка.
Аз се обувам и взимам якето си безмълвно.
-Правя го, защото го искаш. Както ти казах. -казва в асансьора.
-А ти не искаш ли?
-Да си тръгнеш? Никога не съм го искал. Никога не бих могъл да искам такова нещо.
Въздъхвам. Но няма да се дам. Искам да разбере,че никак няма да е лесно да върне доверието ми в него,само защото се е появил като спасител.Това което правеше преди... Трудно ще ме убеди,че се е променил.
-Кио?-пита в колата.
Не отговарям. Стоя със скръстени ръце, облегнато се с рамо на вратата.
-Няма да те притискам. -започва-Няма и да те докосвам, ако не ти е приятно.Ще направя каквато поискаш, само ми кажи. Мога да изчакам, докато ми се довериш отново.Ще чакам колкото трябва.
Не му отговарям отново. Тези думи ме натъжават твърде много. Изтривам няколко сълзи от очите си.
Не знам дали съм готова да го обичам пак...Да му се доверя пак...Да го допусна в живота си пак...
Но изглежда това е всичко, което иска той сега.
Определено ще ми е трудно...
Когато пристигаме и той спира пред къщата ми, аз свалям колана и отварям вратата.
-Кио. -хваща ръката ми преди да изляза-Внимавай,става ли? Пази се,моля те!
Аз само кимвам.
-Ако имаш нужда от нещо, ще съм винаги наблизо.
-Добре. -дръпвам ръката си.
-Вземи това. -подава ми едно листче-Новият ми номер.
Взимам го без да кажа нищо.
-Лека нощ. -казва преди да затворя вратата на колата.

Хеейооо! ↖(^ω^)↗
Пак съм аз, с нова глава.Тези дни ми дойде муза за писане и реших да ви зарадвам и днес. ≧∇≦
А и тези дни ще гледам да пиша колкото се може повече, защото започне ли училище, няма да имам толкова време за писане. ╮(╯▽╰)╭
Отново се извинявам ако има правописни грешки.v_v
Надявам се и тази глава да ви хареса.Ако е така, дайте вот и коментирайте.ʕ•ﻌ•ʔ
Това е от мен за сега!(*^3^)/~♡

Book 1:Trust Me AgainDove le storie prendono vita. Scoprilo ora