Strange love

Part 12

 *Съжалявам подхожда точно за главата и ме вдъхнови да я напиша. Приятно четене хора хх *

*Гледната точка на Меган*

   Логан не се прибра една седмица. Вече не можех да дишам и да спя спокойно . Къде по дяволите беше този човек?  Не можех да спря да пуша и да плача, това ми беше ежедневието от както той замина и не се върна. 

-Мамка му!-тръшках книгата, която четох до сега.

  Толкова много ме бе натъжила. Не издържах вече дявол да го вземе. Трябваше ли да се обадя на полицията или да изчакам още седмица? Дали щях да му навлека проблеми на Логан или? Толкова много въпроси, но без отговор.

  Не знаех какво да правя вече. Буквално ми беше писнало да седя в нас и да не действам по въпроса. Ами ако е умрял някъде? Мамка му! Още една сълза се спусна по лицето ми  и аз веднага я избърсах. Не обичах да плача, но Логан..

 *Гледната точка на Логан*

   Вече седмица се чувствах все едно съм в Рая. Меган сигурно е полудяла за мен и ще иска обяснение, когато се прибера. Ако се прибера.

-Как е приятел?-появи се Марк в кафенето, където бях седнал.

-Идеално! При теб?-попитах като станах и го прегърнах.

-Супер е. Нещо ново с Меган?-попита той и ми развали настроението.

   Благодаря ти брат.

-Не.-казах тихо

   Той само ме погледна и ми се усмихна по  най-мазният начин. Марк какво очаквах от теб.

-Спокойно другарче. Тя е добре.-каза и запали цигарата си.

-От къде си сигурен?-повдигнах едната си вежда.

-Сигурен съм.-издиша дима.

   Бях объркан, но едновременно влюбен. В кого ли бях? 

-Земята вика Логан!-видях Марк да размахва ръце пред лицето ми.

  Къде се бях замислил?

-Да, тука съм.

-Какво става с теб приятел?-попита ме сериозно.

  Не можах да не се засмея на физиономията му. Толкова беше красив и силен за мен, но той нямаше да ми върже. За жалост..

-Замислих се Марк!-казах раздразнено. 

-За какво?

   Гадният Марк. Мразех, когато ме разпитваше за всичко и трябваше да знае всичко. Защо беше такъв?