Fast cars and Unknown love

Глава 20

Вече пътувахме. Облегнах се назад на седалката и гледах през прозореца. Гледката беше красива. Унесох се и замалко да заспя.

-Спи ли ти се? - пошегува се Джак.

-И то доста.

-Е, ако ме беше послушала щеше да си си наспала. - подразни ме той.

-Аз мога да си се наспя и в нас.

-Не можеш.

-Защо?

-Училище? - прозвуча като въпрос.

-Да..- казах и погледнах към него.

След не повече от 30 минути бяхме пред нас. Слязох бързо като не му отдадох шанса да ми отвори вратата.

-Искаш ли да те закарам после? - предложи,но аз отказах.

Той се качи в колата,а аз тръгнах да влизам.

-Джак, ризата... - когато се обърнах вече беше тръгнал.

Нямаше начин да ме чуе,а и да го стигна. Качих се горе в стаята ми. Оставих ризата на видимо място - леглото - за да не я забравя. Отидох в банята и извърших сутрешната си рутина. След това се върнах в стаята. След по-малко от 20 минути бях готова - пусната коса, дълги черни дънки и сивобежова блуза. Сложих ризата му в раницата си и тръгнах. По-точно слязох долу, за да видя дали леля си е дошла.

-Добро утро! - поздравих я и тя ми отвърна със същото.

-Тръгваш ли?

-Да. - кимнах.
Благодарна съм, че тя беше нощна отново и не трябваше да и обяснявам как едно момче един вид ме отвлече. Хората имат реални проблеми, които крият от близките си като това, че са пристрастени, забъркали са се с лихвари например или нещо подобно, а аз крия, че момче ме харесва и отвлича. Не е ли прелестно.
Излязох от нас и се запътих към училището. По пътя се засякох с един приятел - Мат.

Той дойде при мен и продължихме заедно.

-Вчера имаше гонка... - каза той.

-Какво? Защо не си ми казал? - укоколих се.

-Звънях ти.

-Какво ? Кога? - погледнах към телефона си и ведях,че имам 3 пропуснати. - да... съжалявам.

-Къде беше?

-Аз...аз... няма значение.

-Джак?

Кимнах.

-Какво е направил този път? - засмя се Мат.

-Отвлече ме.

-По-точно?

-По-точно - накара ме да дойда,защото ,,уж" се е нуждаел от помощ и буквално ме отвлече.

-Заслужаваш си го. - изкиска се той.

-Моля? Аз? Аз ти помагам. Дори и в състезания участвам и ти дигам славата.

-Е и?

-Ще видиш. - заплаших го.

-И какво стана?

-С Джак? - Мат кимна - ...В Петък трябва да излезем.

-Пак ли те прецака? - засмя се отново Мат.

-Да. - казах по-тихо и продължих да ходя.