Оковите вече бяха разранили китките й, но тя им бе свикнала. Обичайният поднос, с който се бе опитала да убие не един пазач, бе недокоснат. Мухлясалият хляб гниеше в нащърбената чиния. Водата бе мътна. Или това или чашата не бе мита. Все едно. Тя и без това не пиеше от тази вода. Слагаха приспивателно във водата. А тя искаше да е будна, когато всичко наоколо е разрушено. Скърцането на ръждясалата врата я накара да настръхне.
- Не се даваш лесно, а? - каза дрезгав мъжки глас.
- Джимини стига! - обади се зад него плътен женски глас.
Тя не обърна внимание на гостите й. Много бяха идвали, малко си бяха отивали.
- Я ми кажи защо са те затворили тук, скъпа? - попита с нескрита нотка на интерес в гласа жената.
Мъжът наруши мълчанието настъпило в килията.
- Май няма желания да говори или не може да говори - присмя се Джимини
- Затвориха ме заради това, което съм - бе единственото, което излезе от устата й.
YOU ARE READING
Първият Паднал Ангел
FantasyАнгел, загубил всичко. Наемен убиец, ненадминат в тихите убийства. Свят на ръба на разрухата. Империи и кралства, жадуващи за победа, независимо пролятата кръв. Осмина, дръзващи да се опълчат на лъжите и мръсните тайни, борейки се за страната си. Ед...
