DECEPTION

Chapter 1

 Улицата бе пълна с хора, но единственото което се чуваше бе звука от токовете на млада и невероятно красива булка и заглушената музика от близкия 5-зведзен хотел, в който имаше сватба- нейната. Тя със смели крачки и високо вдигната глава се отдалечаваше от хотела и разбира се, всички погледи бяха върху нея, но не- това не беше защото някаква булка бяга от сватбата си, а защото това беше Амелия Грийн. 
  Момичето с бавни крачки отиде до паркинга и отключи колата, чиито ключове бе взела от най-добрата си приятелка - Сабрина. Огледа се дали има някой наоколо и се качи в колата, смени си обувките със тези, които Сабрина ѝ бе оставила на съседната седалка и запали колата. Сложи си колана, провери огледалата и потегли накъдето я отведе съдбата.
  След дни и часове каране аудито спря пред някакъв супермаркет и момичето слезе от колата. Направи няколко крачки, след което спря и огледа улицата. Имаше даста хора, но никой не се интересуваше от живота на другия. Амелия бе свикнала, където и да отиде тълпа от 13-14 годишни момичета да я нападне и всички да започнат да искат автографи или пък да се снимат с нея, но тук имаше нещо различно- никой не я познаваше. Момичето си отдъхна и влезе в супермаркета. Взе голяма бутилка вода и отиде към касата. От там взе една кутия цигари и запалка, плати сметката, взе касовия бон и излезе. Погледна касовия бон и забеляза, че долу пишеше ''Благодарим ви, че пазарувахте в Касълмейн Маркет. ''

-Касълмейн. - повтори тихо тя. Единственото, което знаеше е, че се намираше в Ирландия в момента. 

  Амелия отвори кутията с цигари, изкара една цигара, запали я и започна да пуши, след което тръгна надолу по булеварда. 
  Вървеше и се оглеждаше наоколо. Хората я гледаха странно. Тя се доближи до накаква паркирала кола и се погледна в отражението от стъклата на колата и осъзна, че все още беше с булчинската рокля, но не ѝ пукаше особено. Не бе яла от дни и се чувстваше бежзизнена, но въпреки това продължаваше. Скоро се появи на някакво място като парк. Видя някаква пейка и седна на нея. Изкара още една цигара и я запали. Дръпна си бавно и плавно от цигарата, след което освободи дима. Даваше ѝ удоволствие да пуши. Това бе единствиното нещо, което я успокояваше. Целият ѝ 21 годишен живот можеше да се нарече ПРОПИЛЯН. Откакто е родена е под прожекторите. Докато всички мечтаят да са като нея, тя мечтае да бъде като всички. Да има приятели, които са до нея заради това което е тя всъщност, а не заради славата. Да се влюби и да може да бъде като обикновените момичета. Но всичко това е само мечта. Тя няма приятели и е принудена да се омъжи за някакъв безчувствен модел, който ненавижда. 
  Амелия стана от пейката и тръгна да се връща, защото слънцето почти щеше да залезе, а тя сигурно щеше да продължи пътя си, но и тя не знаеше накъде. Просто щеше да кара, докато ѝ омръзне. Искаше просто да намери спокойно място. Тя вървеше дълго по булеварда и повечето магазини вече бяха затворени или затваряха, но една книжарница ѝ направи впечатлине. Тя бе все още отворена, а и не изглеждаше като обикновена книжарница. Имаше нещо, което я привличаше. Тя отвори вратата, на която пишеше бутни и влезе вътре. Започна да разглежда. Наистина нещо я привличаше тук. Книжарницата бе стара, дъските на земята скърцаха, цвета на стените от син вече бе станал сив, беше доста прашно, но ѝ беше интересно. Започна да разглежда книгите. Имаше най-различни жанрове книги, но повечето вече ги бе чела. Рядко имаше свободно време от работа, но запълваше това време със четене на книги, защото наистина обичаше това. Винаги бе предпочела да прочете книгата, вместо да изгледа филма, защото описанията от книгата, дори най малкото нещо беше важно за нея. Изведнъж без да иска изтърва една книга и тишината в книжарницата се наруши, тя се огледа и клекна да я вдигне, но тогава видя нещо. Някаква книга привлече вниманието ѝ. Тя я взе и я огледа. Никога да сега не бе чувала за тази книга или изобщо за автора на книгата. Кориците ѝ бяха дебели и на тях имаше нарисувана златна пеперуда- точно като колието на Амелия. Тя се усмихна, взе книгата и тръгна към касата, но там нямаше никой.
-Извинете? Има ли някой? - попита плахо момичето. Вратата се отвори и в книжарницата влезе някакво русо и доста високо момче, облечено в най-обикновени дрехи.
-Да. Какво ще искате? -попита със доста груб тон и издърпа книгата от ръцете на момичето. 
  Изведнъж тя залитна и ѝ причерня пред очите и усети как пада на земята....

---------------------------------------------------------------------------------
Здравейте. Това е новата ми история и бих искала да разбера какво мислите и дали има смисъл да я продължа. Бих се радвала ако гласувате.