I need U

Бележката

~~Март месец~~

~ГТС~

И коледната ваканция вече мина. Всеки ден разказвах за деня си на Рейчъл и Амбър, както и те за тяхния. Всеки ден общувахме по почти един час. Със Ха Ни, Су Юн и Кюнг Ми не излизахме много често. Боях се, че това ще се отрази зле на приятелството ни. Те бяха първите ми приятелки от Сеул и не исках да се разделям с тях.

Алармата ми би и отидох в банята. Приличах на зомби. Е, така ми се пада, като стоя до късно и чета комедии. Косата ми приличаше така, все едно съм бъркала в контакта с метална пръчка. Взех си един освежаващ душ и си измих зъбите. Грабнах четката за коса и въздъхнах тежко. Започнах да реша косата си. Минаха някъде към седем минути и вече приличах на човек. Облякох униформата си и слязох да закуся. "Какво да ям?", питах се. Взех две филийки хляб и ги сложих във тостера. Отворих хладилника и: НУТЕЛА! Ама разпечатана! Кой я е отворил?! Ще го направя на две стотинки! Ама нали шоколадът не беше изяден. ОЩЕ не беше изяден. Взех го. През това време чаках филийките ми да станат. Вече бяха готови и намазах шоколада върху тях. ОМАГА! По-хубава закуска не бях яла през живота си. Е, да, филийки и шоколад, но не какъв да е шоколад, а НУТЕЛА! Изядох ги и излязох от нас.

~Гледна точка на Джунгкук~

Отидох в кухнята да закуся. Тъкмо отварях хладилника, когато видях през прозореца на кухнята ни Скайлър да яде. Беше сладка, дори когато ядеше. Устата ѝ беше пълна и приличаше на катеричка. Взех някакви продукти от хладилника и си направих нещо за ядене. Изядох го бързо, колкото можах, за да мога да отида и да почукам на вратата на Скайлър и да я взема за училище. 

Изядох си, каквото си бях направил и излязох от нас. Затичах се към вратата ѝ и почуках. Чаках няколко сескунди и тя отвори вратата.

-Добро утро. - каза тя и ме гушна.

-Добро утро. - казах аз и я целунах по главата. Тръгнахме за училище.

Пристигнахме, но приятелките ѝ не ни чакаха, както обикновено. Вляохме вътре и като по чудо, останалите не започнаха да си шушукат, а ни погледнаха и се усмихваха. Най-накрая приеха факта, че със Скайлър сме заедно. Кой им наля акъл в главата? Искам да му благодаря. Отидохме до шкафчетата си и взехме, каквото ни беше необходимо и влязохме в час. 

~Гледна точка на Скайлър~

Часът свърши и отидох до шкафчето си, за да взема учебника и тетрадката си за следващия час. Отворих го и от там изпадна бележка: "Чакай ме на игрището след часовете." . Джунгкук ли я е сложил там? Можеше просто да ми каже. Реших да не му казвам, за да не провалям нещата. Кой знае? Може би искаше да ме изнена с нещо, затова няма да повдигам въпроса. Взех си нещата и отидох в час.

~~След часовете~~

~От името на неутрален разказвач~

Часовете свършиха и Скайлър отиде на игрището. Пейките бяха наредени, като на игрище за ръгби. (аве сещате се- пейките са нередени, като първия ред е надолу, а най-последния- нагоре. Не знам как да го обясне по-добре. Надявам се да сте схванали :) ) Тя стоеше права, защото мислеше, че Джунгкук ще дойде всеки момент. 

Мина известно време, но той и така не се появи. Скайлър реши да изчака още малко. Започна да се заглежда в облаците и оприличаваше всеки облак на някакъв предмет или животно. Хем беше развълнувана, хем ѝ омръзваше да чака. В следващия момент получи едно бутане в гърба, заради което тя падна надолу и си удряше главата на всяко едно стъпало.

Vote goal:15

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Здрастиии! Ето я новата глава. Надявам се да ви е харесала :)  Съжалявам, че е толкова кратка. Ама всички знаем, че ще има продължение на тази глава. "катеричка *-*"  . Кой мислите, че бутна Скайлър? Очаквам мнението ви в коментарите.