мечта

едно по едно

Годината течеше и всичко се развиваше добре,а Лиза свикваше с вниманието от новите си приятели. От начало странната привързаност на Лорейн беше смуштаваща, тоест за човек свикнал да е сам е нещо необичайно да се лепнат за него независимо как се чувства.
То да беше и само една лепка. Покрай Лорейн се приесъдиняваха и другите две. И ако Хана проявяваше разбиране и даваше лично пространство, то за Вейн това беше непознато и неприсъщо нещо.
Макар и стряскащо за самата нея, Лиза се нуждаеше именно от това.

      -Лиза-

Не вярвах, че някога ще се случи, но ето нa- всички се разхождахме заедно и за моя изненада се справях(говорех, смеех се и не изглеждах не на място). С Лорейн често се карахме за маловажни неща, два големи ината спорят "колко интересно", но това си беше част от ежедневието. Седмицата често беше отекчаваща с монотонното си протичане, но все пак не се оплаквах. Това си е изцяло привилегия на госпожица Сърказъм - голямата лепка - Лорейн. По моята част беше да се стегна и да направя нужното. Супер екип. Ако я няма, ще трябва да мрънкам и да се подкамвам едновременно. Твърде много работа.
Както и да е.

Събрах ме се след училище за обичайната разходка, но този път един дългуч се присъедини.
Казваше се Бен. Не много разговорлив, с една слушалка в ухото и загатната усмивка. И така тръгнахме, но слънцето печеше силно и се скрихме в един парк (малка горичка) с високи и масивни дървета и пътечки от бял камък. Сравнително много добра среда да ти се случи нещо ненормално като в повечето книги и филми, които ми бяха интересни (основно фентъзи). И по неволя на съдбата в същия момент, както си вървяхме пред нас се появи голяма дървена порта. Бяхме се отдалечили от главните пътеки и сега бяхме почти в нищото, само дървета  трева и куп откачалки край мен
( и да това са моите приятели :). 
Какво може да се случи с група странни приятели и мистериозна врата насред гората?

Ами...