I need U

Заедно

~ГТД~

След часовете, Скайлър изчезна някъде. Мислех, че е отишла до тоалетната, затова я изчаках, подпрян на стената.

Минаха десет минути, но тя така и не се появи. Тогава Хе Ра дойде.

-Джунгкук! Веднага трябва да дойдеш на игрището. - каза тя.

-За какво? Писна ми от игричките ти. Остави ме. - казах аз и ѝ обърнах гръб.

-Ако ти пука поне малко за гаджето ти, ще отидеш на игрището. - когато тя каза това, тръпки ме побиха. Направила е нещо! Чувствам го.

-Какво каза? Какво си ѝ направила? Казвай!

-Не съм ѝ направила нищо. Видях я на земята и по главата ѝ имаше кръв.

Затичах се към игрището. Когато пристигнах, дъхът ми секна. Тя...тя беше със затворени очи и с кръв по главата ѝ. Защо? Защо? ЗАЩО? При тази гледка, очите ми се насълзиха. Един кичур коса закриваше лицето ѝ и го отместих. Погалих я по лицето, което беше малко студено. Внимателно я видгнах от земята, когато Хе Ра се появи.

-Не знам защо си го направила, но прекали! - викнах ѝ.

-Не съм ѝ направила нищо! Видях я така и бързах да ти съобщя.

-Да бе, повярвах ти. - казах аз и се отправих към болницата.

Стигнах до сградата и когато докторите видяха момичето в ръцете ми, донесоха носилка и положиха Скайлър на нея. Когато я отведоха, извадих телефона си и със сълзи в очите, набрах майка си.

-Джунгкук, на работа съм. Само ми кажи, че е важно. - каза майка ми.

-Мамо, кажи на родителите на Скайлър да дойдат в болницата. - сълзите ми напираха да излязат и аз им позволих.

-Какво? Какво се е случило? - попита разтревожено.

-Моля те...просто им кажи. - казах аз и затворих телефона.

След 15 минути родителите ѝ дойдоха.

-Джунгкук! Какво се случи? Как е тя? - попита майка ѝ. Започнах да им обяснявам и с всяка моя дума ставаха все по-ужасени. Майка ѝ и баща ѝ ме прегърнаха, за да ме успоккокят. Докторът дойде.

-Раната по главата ѝ не е сериозна. Има охлузвания и натъртвания, но момичето е добре. Можете да я приберете днес. - каза докторът.

-Благодаря, докторе. Може ли да я видим? - попита баща ѝ.

-Тя е в стая 232.