BTS: One Love Month With Jimin

14. Нощта При БТС

-Да отидем при БТС!?
-Дааа хайде. - отговори тя с весел глас.
-В никакъв случай!
-Но защоо?
-Така.
-Айде бе.
-Казах нещо.
-Еми добре аз отивам, не ми се спи на улицата.
-Чакай аз... - вече беше късно да говоря, понеже тя беше тръгнала.

-Гледна точка на Ади-

Тя тръгна да казва нещо, но на мен не ми пукаше. Не ми се спеше на улицата. Та аз се обличам за 2000 лева(извинете ме, но това беше първата цена, която ми хрумна) , а да ти спя на улицата. Добре че им бях голям ден и знам къде имат къщи, в коя най-мниго ходят. Тръгнах без да чакам Алекса. Открих улицата, на която беше съответната къща. Намерих сградата и застанах пред портата.

-Момчета? - натиснах копието на домофона.
-Кажете госпожице. Аз съм жената, която отговаря за домофона.
-Тук ли са момчетата?
-Да, защо са ви?
-Бих искала да по говоря с тях.
-Може ли да ми кажете името ви?
-Аделина.
-Добре изчакайте малко.
-Добре.

Стоях около 5 минути. След това момичето отново се върна.

-Казаха, че Ви познават. Ед сега отварям портата.
-Добре.

Вратите се отвориха, а аз тръгнах по пътеката. Тя ме заведе до входната врата. Почуках и едно момиче ми отвори.

-Елате ще ви заведа до стаята, където са момчетата.
-Добре - усмихнах се.

Тя ме поведе. Навсякъде имаше техни снимки, награди и всякакви такива. Влязохме в една голяма стая. Момчетата стояха на пода и ядоха някакви неща. Изглеждаха ми много странни. Момичето си тръгна и затвори вратата.

-Какво те води на сам?
-Ами с Алекса сме си забравили ключовете и...
-И няма къде да останете? - попита Джимин.
-Да. Може ли да остана та, и вечер при вас?
-Къде е Алекса? - Джими започна да оглежда около мен.
-Тя остана там. Не искаше да идва.
-Защо?
-Не знам.
-Хмм.
-Както и да е. Може ли да остана тази вечер?

Те се събраха в кръгче и обсъждаха дали мога да остана. Така стояха и си говореха около 5 минути, след което Джей Хоуп дойде и въздъхна.

-Може, но само за вечерта. И също така ще спим, защото утре имаме много работа.
-Благодаря благодаря благодаряяяяя. - започнах да прегръщам Хосеок.

Той се издърпа от прегръдките ми и отиде при останалите, за да си довърши вечерята. Аз седнах до тях и се заиграх с телефона, чиято батерия беше паднала. Сетих се, че те могат да ми дадат зарядно, за да го заредя.