Вратата стоеше насред пътеката без нищо пред или зад нея, но заради магическата обстановка на гората, привидно странната порта, допълваше картинката.
Беше дървена и старинна, все едно си я взел от някой средновековен замък. Така интригуваща. Как да не я отвори човек?
И така Вейн посегна към дръжката и открехна леко. От вътре засия ярка бяла светлина, така ослепителна, че не се виждаше нищо зад нея. Постепенно свикнахме със силно ослепяващия ефект и пред нас се разкри един нов свят. Не се различаваше много от нашия, просто сякаш гледаш в средновековието (не сте го чули от мен, но наистина е средновековието, как и защо по-късно). И така един по един минахме през вратата и се озовахме в една гора до някакво езеро. То беше дълбоко, но с чиста и бистра вода, нямаше много риби ала се показваше нещо изпод водната повърхност. (макар и да не ви се вярва тази намесник е много важен. Запомнете го!!)
Един красив кафяв бобър се яви пред нас. Отначало нищо особено не стана, но после той проговори:
VOUS LISEZ
мечта
FantasyТова е историята на едно момиче, което мислеше че живота й е скучен и нормален, но естествено съдбата се намесва и опровергава всичко, което Лиза е мислила чувствала и в което е вярвала. Дали съдбата е променила живота и или някой друг е виновен ...
