I need U

Истината

Гледах внимателно към екрана, който показваше записите от преди два дни. На записа видях три момичета да се приближават към мен. Не, не можеше да бъде...Ха Ни, Кюнг Ми и Су Юн?! Защо биха го направили? Видях как Ха Ни ме бутна, след което си тръгнаха. Това не можеше да е истина. Аз...аз ги смятах за приятелки. Не вярвах, че ще направят такова нещо. Оказа се, че не Хе Ра ме беше бутнала. Бях предадена от собствените ми приятелки. Защо го направиха? С бавни крачки излязох от директорския кабинет, който беше заобиколен от ученици. Задаваха един и същ въпрос: "Кой те бутна?" Исках трите да ги намеря и да им се развикам. Аз им бях приятелка, а в замяна те ме бутнаха по стълбите на игрището. Страхотно, просто страхотно... Игнорирах въпросите на останалите. Забелязах трите момичета да си говорят. Отправих се към тях.

-Значи това получавам в замяна, за това, че ви бях приятелка...- казах аз и те се обърнаха към мен. Чух стъпките на учениците, идващи към нас.

- Защо го направихте? Смятах, че сте ми приятелки! Споделях ви всичко! А така ли ми се отплащате?! Като ме бутате по стълбите?! - започнах да им викам в лицата.

-Приятелка? ПРИЯТЕЛКА?! Ти не си ни била никаква приятелка! Само си играеше с нас! След като се събра с Джунгкук, ти ни забрави! Прекарваше цялото си време с него и забрави за нас! Замисли ли се как ще се чувстваме ние?! Откакто свърши коледната ваканция, спря да ни търсиш. Всеки ден на обяд ни зарязваше заради Кук! След училище също! И, да, ние ти пратихме онази бележка. Писна ни от теб! Бяхме ти само играчки! Играеше си с чувствата ни! Мислехме те за приятелка, но ти се оказа като Хе Ра- студенокръвна. Ти ни остави! Заряза ни! Питам се защо се захвана с нас. - каза Ха Ни. Заболя ме от думите ѝ. И четирите сме мислили, че сме приятелки, но сме грешали.

-Успокойте се. Вие трите, в кабинета ми. Сега! - каза директорът. Момичетата отидоха в кабинета.

-Не мога да повярвам, че бяха те. - Джунгкук се приближи до мен и ме прегърна. Отвърнах му. - Добре ли си?

-Да, но...искам да съм сама за малко. - казах аз и тръгнах нагоре по стълбите.

Исках да намеря вратата, която води към покрива. Винаги, когато се чувствах тъжна, подтисната и наранена, исках да се кача на високо. Това ме успокояваше, някакси. Намерих вратата, водеща към покрива на училището и се подпрях на парапета. Гледката от високо ме изваждаше от мислите ми. Виждаше се почти целият Сеул от този покрив. Чух отваряне на вратата, но не обърнах внимание. Сега какво? От покрива ли искат да ме хвърлят? Обърнах се и там стоеше Хе Ра.