Съквартирантът

Глава 3: Специално отношение

  Ънсонг усети слабо разтърсване и бавно отвори очи.

 - Ей, събуждай се. Почти стигнахме. - бързо изстреля плътен мъжки глас.

  Момичето леко се протегна и се изправи хубаво на седалката. Споменът от меко казано неприятния инцидент от по-рано нахлу в главата ѝ и странен вкус изпълни устата ѝ. Изведнъж ѝ се прииска да се извини на Техьонг за създаденото неудобство, но моментално размисли. Всъщност той трябваше да се извини. Бе предупреден, че това ще се случи, но се направи на интересен и така или иначе отново бе преместен на по-предна седалка. А можеше да се съгласи още в началото и всичко това да бъде избегнато.

 - Ънсонг, как се чувстваш? Искаш ли вода? - момичето кимна в съгласие и пое бутилката, която  господин О ѝ подаде.

  Автобусът спря и учениците започнаха да стават от местата си.

- Малко внимание, моля! - провикна се госпожа Чон. - Извадете куфарите си от багажното отделение, но не се разпръсквайте.

  Вълнението беше на ниво и младежите нямаха търпение да слязат от превозното средство и да се настанят по стаите си. В бързината, едно доста едро момче блъсна, не нарочно разбира се, тъкмо изправящата се Ънсонг и тя политна напред, но нещо попречи на падането ѝ. Силна ръка бе увита около талията ѝ. Изплашеното момиче извърна глава на зад и шокът ѝ се утрои, когато видя, че спасителят ѝ бе Ким Техьонг.

- Благодаря. - едвам чуто промърмори тя и погледът ѝ се заби в земята.

  Ънсонг се изправи и бързо слезе от автобуса. Багажникът вече беше отворен и тя извади черният си куфар на бели точки.

  Повечето момичета, а и някои от момчетата, носеха по два или три огромни куфара, но не и Ънсонг. Тя бе взела само един средно голям куфар, който съвсем точно побра всички вещи, които момичето бе сметнало за необходими.

  Всички се бяха наредили в неравна редица, а пред тях стояха господин О, госпожа Чон, доктор Ку и двамата шофьори.

 - Сега отново да повторим правилата. - започна господин О. - Не излизайте сами и без позволение в гората! Ако нещо се случи, някой се нарани или има изчезнала вещ, незабавно уведомете учител! Присъствието и участието в груповите занятия е задължително, освен ако даденото лице не е болно или наранено физически! Да няма ученици извън стаите след двадесет и два часа и тридесет минути! Знаете, че ще има проверки всяка вечер. И последно, но не и по важност - забавлявайте се! И да не забравя да ви напомня, вечерята започва в седем и половина.