мечта

Да узнаеш,че нищо не знаеш

Първоначално не разбирах какво се случва, не знаех къде сме, какво е това животно и защо "разговаряше" с нас.
Тогава, наясно, че ние нищо не разбираме, сладкото същество се промени. Без да се вижда ясната трансформация, пред нас застана красиво, малко по високо от мен момче със зелени очи и кафяви къдрици. Представи ни се като MS и ме погледна всякаш му бях интересна, но не и непозната. Той много ми напомняше на някой. Но кой?

  - Здрасти, аз съм Хана. Извинявай, но да знаеш къде сме случайно и как попаднахме тук?

- Ами, малко дълго за обяснение, обаче ще пробвам.
Първо-ще е по-добре, ако отидем някъде другаде.

~в "бърлогата му"~

Качих ме се на едно дърво. Стъпалата до там бяха издялани в дървесината и бяха гравирани с различни съзвездия. Стигнахме до просторна едностайта къщичка. Беше от бяла дървесина, с изгравирани по нея символи. Вътре имаше модерно обзавеждане: мек голям диван, плазмен телевизор, малки лампички вградени в тавана и красиви килими. Имаше кухненска линия и кръгла маса с шоколадови бисквити и разни напитки по нея. Тук там тениски и разхвърляни книги, но все пак тук живее момче.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Децата седнаха на дивана и край масата, а MS застана в средата на стаята и погледна леко притеснено и виновно към Лиза. Пое си дълбоко въздух и започна:

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

- Ще почна от най-скорошните случки. Вие сте в средните векове от човешката история на Земята. Попаднах те тук през времеви портал. Аз съм от друга планета и мога да пътувам във времето.

- А защо ние минахме през този портал щом сме нормални?- попита с недоумение Лорейн.

- Амии...ако бяхте хора нямаше дори да видите портала.

- Значи не сме и хора така ли?    (Бен)

- Виж явно ти си по-объркан и от нас, благодарим за помощта, но е време да си вървим- каза Лиза.

В този момент MS хвана ръката на Лиза и каза:

-Моля те, Мони,                                
(с ударение на "и") 
не си отивай отново.

...