Разхождах се из гората, трябваше да помисля на спокойствие, изненадващо приятелите ми ме оставиха сама. Това е добре, но все пак не е обичайно за тях да ти дадат въздух. Както и да е ...
Красивите гледки винаги са подобрявали настроението ми.
Природата не те притиска, не ти говори и не иска нищо от теб. Всичко наоколо живее, а ти си просто част от света.
Колко вдъхновяващо!
Седнах на едно пънче и се загледах към хоризонта и мислите за случилото се нахлуха в съзнанието ми...
~ретроспекция~
- Ъъ...моля (с тих и плах глас)
Как ме нарече?
- Извинявай, Лиза.(тъжен и почти през сълзи отговор)
- Защо ме нарече Мони?
- Съжалявам. Моля те не си тръгвай. Изсушай ме...
-Трябва да вървим.
- Нека ти обясня...
-... искам да остана сама...
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Лиза избяга...
Всички гледаха с недоумение. Защо MS толкова се разстрои?
Никой ли нямаше да последва Лиза?
Какво щеше стане сега ?
Задаваха се едни и същи въпроси.
MS сведе глава в знак на тъга и винай, но събра сили и тръгна след Лиза.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
~Край на ретроспекцията ~
Защо той ме нарече Мони? И защо се извиняваше сякаш бе допуснал ужасна грешка? Толкова е объркващо. Кой всъщност е той и откъде ми е толкова познат? А и тази история с извънземни, не това вече е прекалено...
Ох... Няма как да стане по-странно...нали?
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Изведнъж мислите й бяха прекъснати от стряскащо усещане, приятно, но изненадващо. Една рака загрижено стоеше на Лизиното рамо.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
- М... какво правиш тук?
- Исках да видя как си...и...
- Виж съжелявам за реакцията си, но е трудно да се възприеме подобна история.
- Има много неща, които не знаеш или по-скоро не помниш,но ако ми дадеш шанс ще ти обясня всичко.
- Добре... слушам те...
YOU ARE READING
мечта
FantasyТова е историята на едно момиче, което мислеше че живота й е скучен и нормален, но естествено съдбата се намесва и опровергава всичко, което Лиза е мислила чувствала и в което е вярвала. Дали съдбата е променила живота и или някой друг е виновен ...
