Моят живот

Глава 7

Гледната точка на Сиси:

Стоях и си говорих с момчетата, когато се появи Зейн. Изглеждаше стреснат.
- Какво става Зейн. Къде е Лили?- попитах го.
- Аз.. незнам. Тъкмо щяхме да го направим и тя... тя се разплака и спомена някакво име ъъм... Крис да така беше.- когато чух името му пребледнях- Ехо Сиси, добре ли си. Дяла си кото платно.- съвзех се.
- Трябва да се прибира вкъщи, преди да е направила нещо глупаво.- казах и тръгнах към изхода, а Зейн ме последва.
- Чакай какво искаше да кажеш с това?- пита.
- Не задавай въпроси, а тръгвай!- казах и тръгнахме. Вече бяхме в нас. Аз се запътих към стаята на Лили и Зейн ме последва. Влязох в банята 'и, отворих и както предполагах тя се беше свила на кълбо, а водата се стичаше по нея. Отидох до ваната спрях водата, взех хавлия и я увих около тялото 'и, когато я докоснах беше ледена. Влязохме в стаята и седнахме на леглото, а тя се разплака и скри лицето си.
- Лили, моля те кажи ми, че не си го направила отново.- не ми отговори- Лили погледни ме- повдигнах брадичката и я накарах да ме погледне.- Отговори ми.
- Наполовина- вече и двете бяхме с насълзени очи. Прегърнах я.
- Амм... някой ще ми обясни ли какво става- попита объркан Зейн.
- Дълга история.. по-добре е да тръгваш.- казах, а той си тръгна. Стояхме още малко така и решихме да си лягаме. Лили ме помоли да спим заедно и аз се съгласих. Легнахме и не след дълго заспахме.

Извинете за късата глава.