Промяната

Парти ли чух??

-Благодаря ти Стиван.-казвам и му се усмихвам.-поне един да ме защити.-поглеждам към майка ми.

-Мел,не я съди.Трудно е за нея.-казва загрижено Стиван.

-Трудно?Ха,сигурно.-изсмивам се иронично.След това се качвам в стаята си.Проскам се на леглото и си пускам музика.След около 5 минути някой чука на вратата.

-Влез!

-Мел,може ли?

-Да,влез Тиф.

-Как си?

-Амиии... не знам.

-Как така?-пита и сяда на леглото до мен.

-Ами,защо не каза нищо?

-Какво можех да кажа?

-Примерно да ме защитиш?

-Мел,аз...страх ме е,смисъл той е почти 2 метра.

-О Боже!Тиф,той нищо няма да ти направи.Виж ме мен.Изобщо не ми пука.

-Аз не съм ти Мел.

-Да,да окей все тая.

-Ако искаш другия път да го намушкам с нож?

-Тиф,не...-прекъсва ме.

-Или да го гръмна с пистолет или...

-Млъкни!-изкрещявам,при което тя изтръпва.

-Мел...

-Няма Мел.Махай се от стаята ми.

-Стига де.

-Няма стига!На мен ми писна от страхливци.Само Стиван ме защити.

-Той е мъж.

-Няма значение...

-Има значение!

-Офф махай се!

-Няма.

-Няма ли?-казвам,хващам я за ръката и я извлачвам до вратата.Отварям я и я избутвам навън.Затръшвам я пред лицето й и пак се връщам на леглото си.По едно време телефона ми звънва-Джейк.

-Ало.-чувам гласа му.

-Да.

-Забравих,днес е партито на Мърфи.

-Ооо да вярно,към колко часа?

-Ми от 11:00.

-Аха.Ами ако успея ще се измъкна.Ела пред нас след 1 час.

-Добре.Вземи и Тиф.

-Ааа не.Тая да си гледа работата.

-Какво е станало?

-Няма значение.След час да си пред нас.

-Ама...

-Няма ама.-казвам и му затварям.

Сега е 10:00 и ...абе ще имам време.Отварям гардероба и си избирам много къса пола и потник с гол гръб.Все пак не е толкова студено.Слагам си малко грим,високи токчета,чанта да е в тон с облеклото и съм готова.Вече е 10:50 и Джейк всеки момент ще дойде.Слизам долу и виждам Стиван и майка ми да седят на дивана и да гледат телевизия.Щом ме вижда,майка ми буквално скача от диванаи идва до мен.

-Какво е това Мелани?-пита ме и посочва облеклото ми.

-Дрехи.

-Не,това не са дрехи.Това са 2 пърцала.

-Е извинявай ама отивам на купон.Няма да се облека като монахиня.

-Мелани,върни се в стаята си и се облечи.

-Аз съм облечена.

-Не си.

-Ей,ей чакайте.-обажда се Стиван.

-Стиван,тя е на 17.

-Почти на 18 съм.

-Именно,почти.

-Виж Мел,майка ти е права,поне си облечи по-дълга пола.

-На сина ти ме се харесвам такава.

-Мола?

-Отивам с него на парти.-и щом го казвам на входната врата се позвънява.Аз я отварям и виждам Джейк.Отивам до него и го прегръщам.

-Джейк,може ли да поговорим за малко?-пита го Стиван.

-Ами всъщност тате ние...

-Ввднага Джейк!

-Добре.-съгласява се и драмата излизат навън,а аз оставам с майка ми,която се опитва да ме накара да се облека.

*Гледната точка на Джейк*

-Какво става?-пита ме татко.

-В смисъл?

-Защо Мелани се държи така?

-Как така?

-Не я ли виждаш?Ако иска и гола може да излиза.

-Тате,отиваме на парти.

-Не и преди да ми обясниш какво става.

-Нищо не става!-казвам супер изнервено и влизам в къщата.Ама какво му става на баща ми.На Мел нищо й няма.

*Гледната точка на Мелани*

-Мамо,моля те,стига...-спирам щом виждам Джейк да влиза.-Ооо и да мамо,не ме чакай.-казвам и с Джейк излизаме.Подминаваме Стиван,който само ни проследява с поглед.Тъй като Джейк няма кола взимаме такси и отиваме на партито на Мърфи.