Part 1

8 2 0
                                    


20.05 1995г.

03:33ч.

Не мога да заспя. Нещо ме държеше будна от дни.

Премахнах копринената завивка и станах от леглото си. Излязох от стаята си и тръгнах по коридора. Завой след завой, стъпала след стъпала. Опипвах хубаво всяка една стена и всеки един ъгъл по пътя си. Десет години правя едно и също и вече знам всяка една частица на това имение. Накрая се озовах в кухнята. Опипах хубаво шкафовете и най-накрая открих това, което търсех. „Шкафът с глезотия." Поне така го нарича татко. Отворих го и започнах да опипвам нещата вътре. Имаше кръгли и цилиндрични кутийки . Имаше и снаксове. Разбрах по ужасния звук, който издават пакетите.

Взех си няколко снакса и една кутийка с цилиндрична форма. Надявам се в цилиндъра да има пурички. Затворих шкафа и се обърнах. Доближих едната си ръка до стената и тръгнах към хола.
В момента, в който си мислех, че вече съм до дивана, се спънах в нещо, което изскимтя. Явно бях настъпала Спаркс, кучето ми водач.

-Спарки, добре ли си?- попитах и клекнах за да погаля кучето. Напипах нещо пухкаво и реших, че е то. Раздвижих ръката си върху козинката му и усетих как се отпуска отново на пода.
Изправих се и и се доближих до дивана. Опипах го и седнах .
Голям зор е да върша толкова прости неща.

Доближих ръката си до холната маса и намерих дистанционното.
Може да не мога да виждам, но не означава, че не мога да чувам. Пуснах телевизора и превъртах каналите, докато не чух гласа на Мики Маус. Поставих дистанционното на масата пред мен и отворих кутийката. Джакпот. Шоколадови пурички.

10:00ч.

Шум.

Отворих клепачите си и се надигнах. Явно съм заспала по някое време на дивана.

-Хини? Какво правиш тук?-дочух нежния глас на майка си.

-Слязох, за да хапна и поседнах на дивана. После умората е надделяла.- усмихнах се по посока на гласа й.

-Добре миличка. Аз тръгвам за работа. Бащати от отдавна е в фирмата и ме чака. До скоро.- целуна ме нежно по-бузата и излезе от къщата.

Очартаваше се поредния самотен ден прекаран в пустото имение.

Гедна точка на Търк:.

10:43ч.

Намирах се пред големите порти на още едно излъскано имение.
Пфф. Всички са еднакви. От огромни железни порти до красива алея и морава. Къща за милярди и коли за милиони. Претенциозни хора и префарцунени момичета.

You've reached the end of published parts.

⏰ Last updated: Sep 24, 2016 ⏰

Add this story to your Library to get notified about new parts!

Blind fateWhere stories live. Discover now