Bad Girl, Good Boy

4 - Местя се в твоето училище.

              Гледната точка на Анабел

Бяха минали малко повече от две седмици от както наказанието ми с Джош започна, а животът ми вече пропадаше. И съвсем не преувеличавах. Като за начало се превръщах в смотла. През първите дни чистене, с Джош само се дразнехме и карахме. Когато бях с тайфата, продължавах да му спогаждам мръснишки номера, но следобед прибягвах само до обиди. Не стига че омеквах когато бяхме насаме, ами и на последните ни "срещи" се държахме малко по-мило един с друг. Вече си подхвърляхме и шеги. Соко и другари щяхме да си станем! Второ: приятелите ми малко по малко започнаха да ме избягват. Още бях гадже на Кристофър, но те започнаха да ходят по купони дори без да ме питат.
- Ан, ще ходим на дискотека да се напием здравата. Идваш ли? - попита ме Каролина.
- Аз... Не мога. Трябва да отида на наказанието. - отвърнах а приятелката ми само повдигна рамене, обърна ми гръб и си тръгна. Това се случи по-миналия петък. Последната ми покана за среща от както ни възложиха да чистим след училище. Разбира се, уикендите ме викаха да излезем, но времето не ни беше достатъчно. Започвах да ставам все по-непопулярна с всеки изминал ден.
- Честно казано, не харесвам Пърси Джаксън поредицата... На Рик Риърдън. Скучна е, а и... - казваше Джош докато метеше пода на кабинет 405.
- Моля! Как така не го харесваш! Книгата е страхотна. Харесва ми че е включена и Гръцката митология. - прекъснах го аз докато търках един чин. Той ме погледна изумен.
- Я виж ти! Не предполагах, че четеш книги. - възкликна радостно. Цялата се изчервих.
- Не ставай глупав, червей. - това беше прякорът който му бях измислила. - Разбира се, че не чета. Това е за зубарите. Просто съм чувала от приятели.
- Така ли? - повдигна той вежда. - От кои? Каролин или Кристофър? Или и от двамата?
За секунди кръвта ми кипна.
- Как смееш да обиждаш гаджето и най-добрата ми приятелка по този начин? - с бесен глас попитах. Той спря да се смее и ме погледна сериозно.
- Права си. Съжалявам. Не исках да те нараня. - леко трепнах. От години никой не се бе държал толкова мило с мен, освен брат ми. Очите ми засмъдяха.
- Джош. Нали знаеш, че не сме приятели? - попитах след дълго мълчание.
- А ти как дефинираш отношенията ни? Познати които просто си прекарват добре?
- Не можем да сме приятели. Аз съм от готините и популярните, а ти си си... ти. Ние сме две несъвместими понятия. - продължих аз.
- Имаш предвид оксиморони.
- Да. Ние сме оксиморони.
- И все пак не схващам. Защо да не сме поне приятели?
- Боже, ти не разбираш, нали? - истината бе, че дори и аз не разбирах. С бързи стъпки тръгнах към изхода на сградата. Двата часа вече бяха изтекли и вратата беше отключена. Излязох и се настаних в колата си.
И заплаках. Истински, болезнени сълзи. А дори не знаех причината за тях.