Глава 2

415 35 3
                                    


Измина един ден от както момичето беше заложник на Хосок. Той така и не се появи , за да провери болното момиче. Не че го интересуваше състоянието и. Ако умре там какво от това? Не даваше и пукната пара за нея. Тя е просто никоя за него. Вероятно можеше да му бъде от полза, продавайки я на някой чичка за солидна сума , или пък щеше да я използва за нещо друго. Все още не беше и решил какво ще прави с момичето. Имаше време. Поне така той смяташе.

Скърцането на вратата , събуди Нари. През нощта температурата и се беше повишила значително. Струваше и се ,че бълнува. Виждаше лицата на баща си, приятелите си, майка си, дори съседското момче с което като малки играеха. Но бяха само и единствено плод на въображението и. Тя никога отново нямаше да ги види. Не изгаряше от желание да види баща си. Ако той просто можеше да изчезне , щеше да и направи услуга. Мечтаеше за стария си живот. Живота ,който имаше преди баща и да пропие. Едно щастливо и задружно семейство. Без караници, без бой, без полицията да се намесва всяка нощ, без сълзите на майка и.

Уморена тя вдигна погледа си. Дали не бълнуваше отново? Момчето което беше изпратено по-рано от Хосок , седеше пред нея. Вероятно беше пратен от шефа си да свърши мръсната работа.

-Давай....убий ме... - тихият и безпомощен глас на Сон Нари разби тишината. Разбира се , че беше пратен от Чон. Защо иначе той щеше да е тук?

Дълбока въздишка напусна устните на Канг Чул. Да той работеше за Чон Хосок, но не беше безчувствен. Беше му жал за малкото момиче. Напомняше му на някого. Сякаш беше виждал това лице някъде.

„Сигурно съм я мернал навън.." Мислеше си той. Но колкото и да се самозалъгваше имаше едно усещане, че не е момиче от улицата.

Въпреки забраната от Хосок, никой да не ходи при заложницата в базата му , Чул наруши правилото. Беше изчакал да дойде нощта , Хосок да заспи , за да може да донесе лекарства и малко храна на бедното момиче. Знаеше ,че не е редно . Знаеше ,че ако го хване , не само той щеше да е пътник , но и момичето.

-Няма да те убивам. - Чул внимателно клекна до момичето оглеждайки я.

Сон Нари беше изненадана от това което чу. Вероятно лъже. Всички , които работеха за Хосок , бяха научени да манипулират. Подмамваха жертвите си в капана. Не му вярваше. Не вярваше на никой. Разчиташе само и единствено на себе си.

Bloodlust PsychoOù les histoires vivent. Découvrez maintenant