Първият Паднал Ангел

×1×

- Мисля, че й трябва помощ.
- Кой е способен да й помогне? Виж я. Тя е развалина.
- Хм...
- Аз съм добре по дяволите...
- Вижда се. Дали да не я преместим в психиатрията?
- Не съм за лудницата много благодаря.
- Не няма да я местим. Много време и документи.
- Ами тогава какво?
- Дали да не я преместим там?
- Къде? Къде ще ме местите?
- Точно там където ти е мястото...
С последните думи вратата се отвори и оттам влезе добре познатия пазач на Кас.
- Къде ще ме водите този път?
- Аз никъде, но той...
Отмести се и пред Кас застана мъж с тъмносиня коса и светлосини очи.
- Трябва да станете - нареди той.
- И за какво?
- Ако не искате наказание, ще станете.
Кас стана. Разкопчаха й веригите. За миг китките й бяха свободни. Бе забравила какво е чувството нищо да не те държи на едно място. С цяла сила подтискаше първичният си инстинкт да не убие всички и да изчезне. Нещо тежко и парещо сграби китката й. Други окови се озоваха на нея. Тези бяха по - тежки и по - заковани. Нямаше измъкване.
- Къде отиваме? - попита с изгарящо любопитство.
- Там, където трябва.
- По дяволите...