Run away

Part 1

-Мин Хи, имаш за задача да убиеш това копеле.-гласът на шефът ми.
Взех листа с адреса и се запътих към нас. Живеех точно до релсите на влак, които бяха изоставени от много време. Къщата ми не е нищо особено. Достатъчно ми е как изглежда отвътре и дали има място за оръжията ми. Отвън домът ми прилича на изоставена сграда, в която не е стъпвала жива душа. Прибрах се и взех веригите си, нож и пистолет за всеки случай. Шефът ми искаше той да умре бавно и мъчително. Вързах дългата си до кръста права, кафява коса на опашка. Взех чантата си и тръгнах към посоченото ми място. Човекът който трябваше да убия седеше на масата. Промъкнах се тихо зад него. Запуших му устата и го завързах за стола. Извадих си веригите и започнах да го удрям с тях, докато целият не почна да кърви. Избърсах веригите си и ги прибрах. Извадих си ножа и започнах да го движа по вратът му, оставяйки кървави следи. Приключих с него и се прибрах. Оставих нещата си в стаята и влязох в банята да се изкъпя. Изсуших си косата и се облякох с черни дънки и черен потник, а отгоре пуловер. Излезнах навън и седнах на релсите.

Обичах да си стоя там и да гледам небето. Телефона ми извибрира. Отключих го и вдях че имам съобщение от шефа си.
"От днес нататък ше работиш с една новобранка. Ще се нанесе след 1 час. Утре ще ти кажа следващата мисия. Приятен ден."
Въздъхнах и влязох вътре. Трябваше да направя място за новата. Имах една допълнителна стая, но тя не беше пипана от много време. Заех се да я изчистя малко. След 40 минути бях готова. Слезнах долу и сготвих. Попринцип не готвя, но този път направих изключение. Не исках да правя лошо впечатление. Седнах на масата и зачаках мистериозното момиче. Почука се на вратата. Отворих.
-Здравей. Казвам се Джимин. Значи ти си новата ми партньорка? Супер.
-Здравей. Аз съм..
-Ти си Мин Хи. Занимаваш се с това от 11 годишна. Нямаш семейство и приятели. За тези 8 години си убила над 10 000 човека.
-От къде знаеш всичко това за мен, русокоске?
-Интересувам се от партньорите си. Няма да работя с човек, който не познавам.
-Ахаа...добре.
Джимин се настани в стаята си, а аз се качих в моята. Не беше лоша на пръв поглед. Допадна ми стила й. Беше малко по-висока от мен. С дълга до кръстта, руса коса. Имаше зелени очи. Беше слаба и се обличаше в черно. Точно като мен. Надявам се само да не ми създава проблеми. Легнах си. Събудих се рано. Станах и се оправих. Слезнах долу и закусих. Телефонът ми звънна.
-Ало, шефе. Каква е мисията?
-Момче, на 23. Ще ти пратя адреса. Искам бърза смърт, без следи.
-Разбрано.
Затворих и се отправих към стаята на русокоската. Тя тъкмо излизаше.
-Приготвяй се за мисията.
-Добре. Шефът ми писа, така че знам плана.
Взех си пистолетът и тръгнахме. Качихме се в колата ми и тръгнахме. Спряхме пред един блок. Качихме се на 3 етаж. Влязохме в апартамента. На леглото седеше едно момче, със ментова коса, тъмни като нощта очи. Беше много красив. За момент ми стана жал че ще съсипем такова лице. Но ми мина.
-Здравей, Мин Юнги.-казах му, приближавайки се все повече.
-Кои сте вие?-попита объркано момчето.
-Приятели.-взех пистолетът си и го заредих.
-Какво искате?-стана от леглото Юнги, оглеждайки ни.
-Смъртта ти.-отговори му Джимин.
Приближих се до него. Бях готова да го убия, когато в апартамента влезе още някакво момче.
-Джимин, заеми се с него.-казах на русокосото момиче.
-Джимин ли?-попита туко що влязлото момче.
-Да. Ами ти как се казваш?-попита го момичето.
-Джимин. Какво си мислите че правите? Защо тя държи пистолет? Няма да ви позволя да го убиете.-защити го момчето.
Тогава разбрах че няма да успеем този път. Трябваше да избягаме и да се върнем по-късно. Дадох знак на Джимин да го удари, за да го разсее. Тя се опита, но момчето бе по-умно и й изви леко ръката й така че да не може да мръдне. Разсеях се и Юнги се възползва за да хване и мен. Завързаха ни и ни оставиха на земята. За първи път ми се случва да се проваля. Надявах се новата да не ме проваля и тя точно това направи. Ъгх, мразя си живота! Огледах по-хубаво стаята. Двете момчета стояха на масата в кухнята и си говореха нещо. Пистолетът ми беше останал на земята до леглото на Юнги. Бях далече от него и нямаше как да си го върна. Трябваше да измисля друг начин да се измъкнем. Нямах си и на идея. Заболя ме главата изведнъж. Бях се обезводнила. Зави ми се свят.
-Мин Хи, добре ли си?
-Лошо ми е. Ще повърна.-свих се на топка. Наистина ми беше зле.
-Момчета, тя ще повърне! Не й е добре.-каза Джимин.
-Няма да се вържем на номерата ви!- пред нас се откри фигурата на адаша на приятелката ми.
-Мисля, че наистина й е зле.-чух гласа на Юнги. Той клекна до мен. Докосна челото ми с ръката си.-Тя гори. Мисля че трябва да я заведем в болница.
-Не! Добре съм.-запротестирах.
-Напротив! Въпреки че се опита да ме убиеш не значи че мен не ме е грижа за теб.-каза ми Юнги, гледайки ме право в очите.
В крайна сметка останахме така завързани на пода. Момчетата си легнаха. Сега беше нашият шанс. Трябваше да се измъкнем. Направих няколко опита да се изправя и накрая успях. Отидох до кухнята, подскачайки и взех един нож, с който срязах въжетата. Отидох при Джимин и срязах и нейните. Взехме си нещата и тръгнахме да излизаме, но вратата изскърца. Момчетата се събудиха и станаха. Като ни видяха тръгнаха след нас. С Джимин започнахме да бягаме. Качихме се в колата и тръгнахме. Момчетата ни последваха. Правих безумни завои и заобикалях навсякъде само за да може да им избягаме. Мисля че се оттървахме от тях. Влезнахме в къщата и заключих за всеки склучай. Взех ножа си при мен за самозащита ако някой се появи. Седнах на дивана и пуснах музика. Взех една чаша и си сипах саке. Отпих от него и взех кутията цигари и запалка от шкафа до мен. Запалих една. Започнах да правя кръгчета от дим. Появи се Джимин и седна до мен.
-Искаш ли?-подадох й цигарата.
-Не пуша, благодаря.-отговори ми тя.-Но ще взема алкохола.-грабна чашата от ръката ми и отпи.
-Може ли да ти викам Джи?
-Разбира се. А аз на теб как да ти викам?
-Хи.
-Добре, Хи.
Седяхме без да се каже и дума. Просто седяхме и гледахме някъде там. Или по-точно аз. За Джи не знам. Днес беше много странно. Това момче Юнги. Какво му стана? Защо го бе грижа за мен? Защо не ни уби? Защо ни остави да избягаме? Защо по дяволите? Защо? Продължих да пуша и пия. Беше приятно. Досега не съм имала компания. Не знаех какво да кажа на Джи. Явно и тя на мен.