На лов за баница в България (Bulgarian KPOP fanfiction)

Относно мен и останалите:

Здравей.Аз съм Минатозаки Сана.Приятно ми е да се запозная с малкото хора,които ще четат моята история за това как попаднах в най-кошмарната държава с мой колега и враг.Преди няма и година дебютирах в една от известните корейски поп групи - Twice. Много близо се сближих с момичетата и може да се каже,че намерих моята сродна душа,с която можем да разговаряме за почти всичко.А тя е Хирай Момо.

Момо е от Япония също като мен и смея да твърдя,че е най-добрия човек,с който можеш да си общуваш дори когато не ти се говори с никой.Обичам я и се радвам,че беше до мен в труден момент като този,когато бях там.

Това е мама ДжиХьо.Така й викам поне аз.Защото е като майка на групата.Много весела и странна личност.Не си говорим много,но тя винаги е готова да подкрепи не само мен,но и останалите членки на групата.Разбира се с всички,социалния й живот е goals.

И може би най-проклетата от нас - НаЙон.
Има талант и е красива.Много красива.Но самочувствието й е до небето,което е един много гаден минус в характера й.Не ме харесва и го показва пред всички.Не,че аз изпитвам нещо по-различно към нея.

За накрая оставам най-досадния човек на планетата - ДжинЙонг.Този тип е толкова дразнещ,причината да не искам да бъда в компанията.Винаги намира за какво да се заяде,същия като НаЙон.Но въпреки това след време сякаш и двамата спряхме да се мразим и започнахме да изпитваме нещо един към друг.Но за сега ще ви информирам само толкова.

Всичко се случи когато трябваше да замина с него за България по работа.Очаквах да си изкарам добре,но реалността беше съвсем друга.Кой да предположи,че в една обикновена държава можеш да изпиташ повече емоции от колкото в един индийски сериал.

За първи път пиша подобно и честно казано май е зле.. xD