Bad Girl, Good Boy

6 - Изглеждаше свестна...

Гледната точка на Анабел

Събота и неделя прекарах основно с стаята си. Емоциите които изпитах за тези два дена, бяха прекалено много, а на всичкото отгоре и объркани. Ревност, гняв, тъга. Погрижих се не да изхвърля, а да унищожа всички вещи в стаята ми които ми напомняха за Каролин и Кристофър. Всички снимки бяха изгорени, а подаръците и от двамата... е, да кажем, че кучето на съседите може и да се е задавило с малко пълнеж от няколко плюшени играчки. Не бях от хората които прощаваха. При мен имаше един шанс. Провалиш ли се, губиш.
От време на време се сещах за Джош. Беше мило че бе загрижен...
В понеделник реших да облека прости, обикновени дрехи. От години не го бях правила. Черна тениска, дънки, сутшърт и черни токчета. Можеше и да не бях в настоение за поли от които ми се вижда половината задник, но нямаше да изневеря на токчетата.
Тръгнах към училище по-късно. Нямах намерение да гледам двамата предатели да се натискат пред мен, докато почне часа. Само щеше да ме ядоса и щях да си го изкарам на някой учител, от което пък следваше още наказания. Пъф, скапан правилник на училището.
Първи час имах английски с господин Питърсан. Дано снощи да беше една от поредните вечери в които той се е давел с алкохол и дано днес да закъснееше.
Влязох в стаята и заварих тях двамата да вкарват езици в устата един на друг. Боже, до преди няколко дена аз бях на нейно място. Но пък си личеше че Кристофър не я харесва истински. Докато се целуваха той не я опипваше, както правеше с мен. То не че имаше какво да й опипва де, но това е друг въпрос.
Нямаше да ходя при тях. Настаних се на един самотен чин, точно в задния ъгъл на стаята. Скръстих ръце пред гърдите си и зачаках вратата да се отвори и да влезе преподавателят.

Гледната точка на Джош

През съботата и неделята мислих много за Анабел. Ама наистина МНОГО. Исках да й помогна, но тя ме лъжеше. Исках да сме приятели, но тя ме режеше. Исках да съм близо до нея, но тя... тя не искаше. Криех го от всички, естествено, но това вътрешно ме нараняваше. Умирах от желание отново да отида до утях, само че този път да не питам, а на право да вляза, и да я прегърна силно. Толкова силно че сърцето й да спре.
Това което направиха Кристофър и Каролин беше отвратително. По-късно в петък следобяд се сетих на какво бях станал свидетел (аз схващах малко бавно, когато станеше въпрос за чувства). Затова и отидох до утях. Но, естествено, тя ме отблъсна. Упорито момиче. Но пък може би това й качество ме караше най-много да съм привързан към нея.
В понеделник сутринта майка ми пак ни събуди с крясъци и тропания по вратите. Очевидно това нямаше да й омръзне. С мъка се изправих и отидох до стаята на сестра ми.
- Хайде. Днес ти е първият учебен ден.
- Попринцип аз пропускам първия, защото ми се спи. - отвърна ми Мариса и гушна възглавницата си. Въздъхнах. Отидох до нея, махнах завивката й и я дръпнах за крака. Тя така падна, че сигуно щяха да й останат синини.
- Мамка ти д****, ш*****, проста. Какво правиш?! - извика тях и стана на крака. Това не ме обиди. Случваше се често.
- Ще закъснеем.
След половин час мрънкания и оплаквания, закани и псувни, най-накрая тръгнахме към училище. С две коли, разбира се. Нямаше начин да я кача в моя Мустанг, пък и тя не искаше.
- Добре. Първи час имаш английски с господин Питърсан. Аз имам физика, затова ето ти програмата. И сама можеш да се оправиш. Днес нямаме общи часове. Моля те, опитай се да не си намираш врагове още първия ден. Когато свършиш, можеш да си тръгваш, аз съм на наказание. - когато свърших обяснението си вече бяхме пред кабинет 216. Отворих вратата и й показах с показалец чиновете вътре, в знак да влиза. Тя завъртя очи, но в крайна сметка пристъпи напред. Аз затворих вратата и тръгнах по коридорите.

           Гледната точка на Анабел

Точно очаквах господин Питърсан да влезе, когато през прага мина едно момиче. Не я познавах, явно беше нова. Имаше красиво лице. Тъмно-кафява коса и кафяви очи. Изглеждаше свестна. Жалко.
Тя видя че я зяпам и се запъти към мен.
- Здравей. Може ли да седна? - попита ме тя и посочи свободното място до мен. Аз само кимнах. Щях да я попитам как се казва, но бях прекъсната.
- Ох, Анабел. За три дена пропадна толкова много, че вече дружиш с новите смотли. - извика Каролин. Стиснах силно юмруци. Само как исках да я фрасна. Нямаше да й отговоря. Тя точно това искаше. Като се замисля разбирах защо Джош не отвръщаше на подигравките ми преди.
- Може и да е така, но поне не се предлага на всеки срещнат. - каза момичето до мен. Вдигнах изумено поглед. - Между другото, задникът ти е доста провиснал. - и направи гримаса. Всички се засмяха без Каролин. Дори и Кристофър се подсмихваше.
- Предлагам ти да не се занимаваш с мен. Вече съм една от... смотлите, - казах тези думи с мъка. - а ти може и да станеш популярна. Препоръчвам ти да седнеш другаде.
- Не съм сигурна дали ми го каза за да се разкарам, или наистина ми даваш право на избор. Ако е второто, определено избирам теб. - заяви тя категорично. Подсмихнах се.
- Аз съм Анабел.
- Казвай ми Мъри. - отвърна тя. Мъри ли? Вдигнах въпросително вежди. Тя се засмя. Този смях ми беше много познат от някъде.
- Не са ме кръстили на куче, спокойно. Това ми е прякорът. - след кратко мълчание тя ме попита. - Таа, защо ти се подиграват. - затворих очи. Разказах й набързо историята.
- Егати кучката. - извика тя накрая в заключение.
- Да знам.
- Ти как си отмъсти? - попита ме Мъри.
- Да си отмъстя ли? Не съм го правила. - въпреки че сега като се замислех, трябваше.
- Как така?! Добре, свободна ли си след училище. Ще ти помогна да измислиш нещо. - ох, как исках само, но...
- Не мога. На наказание съм до 17 часа. - отвърнах аз вместо това.
- Какво съвпадение. И брат ми също. Добре. Просто ще те изчакам. След това ще помислим и ще действаме! - каза тя решително и удари юмрук в дланта си. Засмях се.
Май че си намерих нова най-добра приятелка.