INSANE | h.s

Chapter 1

•Пейдж•

- Пейдж! Ставай веднага! Новият наемател скоро ще е тук. - виковете на майка ми огласяха цялата къща, събуждайки ме.

- Майната му на новия наемател! И без това няма да се задържи дълго. Както и всички преди това. - извиках в отговор ядосано, като казах последното повече на себе си.

- Пейдж Уейн, ако не си вдигнеш задника до 5 минути, ще бъдеш наказана да не излизаш! - заплаши ме майка ми.

За нея това беше важно. Откакто баща ми ни напусна, къщата изглеждаше много празна. Преди ползвахме пристройката като гараж, но когато останахме само аз и майка ми, тя продаде колата и с парите обзаведе мястото, за да може да го дава под наем и да печели и от там. Най-често идваше някой самотен мъж и оставаше за няколко седмици. Никой не се е задържал за повече и забравих бройката на предишните наематели. Едва ли и този щеше да е по-различен...

- Веднага ставай, Пейдж! - отново се провикна майка ми с вече ужасно ядосан тон. Реших да не я дразня допълнително и затова се съгласих.

- Хубаво, хубаво... ставам. - изправих се и се хванах за главата, докато се прозявах и сбръчках челото си, защото усетих ужасна болка, заради рязкото изправяне от леглото. Тогава ме връхлетяха спомени от снощи. Тамара имаше рожден ден и като нейна най-добра приятелка, реших да я заведа на бар и да празнуваме. Там се запознахме с две момчета. Едното флиртуваше доста настоятелно с мен. Tочно от това имах нужда, затова се качихме на втория етаж на бара, където бяха тоалетните и имаше няколко стаи, в една от която влязохме ние и започнахме да се натискаме. Той се събличаше, докато аз отпивах от бутилката с водка, която взех преди да се качим. Започна да съблича и моите дрехи и оттам май се досещате какво се случи... Проблемът е, че нататък всичко ми се губи. Като бяло петно, заседнало в съзнанието и блокиращо спомените ти. Сигурно съм се прибрала късно, проснала съм се на леглото и съм заспала. Е, поне съм се прибрала, нали?! Майка ми вече беше свикнала. Както и аз. Алкохол, наркотици, момчета. Това беше моето спасение. Спасение от миналото. Те ми помагаха да забравя за всичко около мен. Всичко лошо. Мама се опита да ме прати при психолог няколко пъти. Единият напусна, след като го пребих и искаше да ме осъди за нанесени телесни повреди и тормоз, но аз отново го заплаших и не посмя, а с другия преспах. Няколко пъти.