Ънсонг правеше разгряване заедно с останалите лагерници, когато видя познат силует да се задава към групата. Техьонг изглеждаше по-добре от очакваното. В съзнанието на момичето изплува един спомен от предната нощ - моментът, когато той я нарече "мамо". Момчето вероятно си имаше проблеми. Може би се чувства самотен, когато родителите му постоянно отсъстват по работа. 'Боже, защо мисля за него?' помисли си Ънсонг и разтърси глава, връщайки се към разтягането.
Изглежда Ънсонг не бе единствената забелязала пристигането на Техьонг.
- Станал си по-рано отколкото очаквах. - каза господин О с нотка на дразнимост в гласа си.
- Извинете, че закъснях. - каза Техьонг и се поклони.
Всички погледи се обърнаха към него. Ънсонг бе облещила очи и го гледаше в недоумение. Той никога не се извиняваше на никого, а за поклон и дума да не става. 'Да не би да е още пиян? Не би трябвало след като е изял закуската, която му оставих. А дали изобщо я е видял?' размишляваше Ънсонг.
Техьонг вероятно бе забелязал, че е събрал погледите на всички и бързо физиономията му отново си върна обичайната безизразност.
- Какво сте зяпнали? - заяде се той, а останалите моментално се върнаха към предишното си занимание.
Ънсонг бавно се приближи до Техьонг като внимаваше господин О да не я забележи.
- Как е главата ти? Снощи изобщо не изглеждаше добре. - момичето бе очевидно загрижено.
- На мен ли говориш, плъх? - заядливо отвърна Техьонг, забивайки студения си поглед в нея.
Ънсонг замръзна на място. Не смееше да отмести очи от неговите, сякаш беше под някакво заклинание. Почувства как нещо странно нараства в гърдите ѝ. Тя беше една от малкото ученици в училище, които никога не се връзваха на обидите русокоското. Но сега... Беше различно. Чувстваше се различно. Не разбираше защо. Може би защото бе поела риска да го прикрие и да ма му занесе закуска, която уж беше за нея. Може би очакваше, че със загрижеността си към него ще промени студеното му отношение. Изглежда се бе заблудила или по-скоро размечтала. Все пат ставаше въпрос за Ким Техьонг - той не се променяше, никога. И въпреки това само преди броени минути той се извини за закъснението си и се поклони.
Ънсонг бе повече от объркана. Не можеше да си обясни защо се чувства по този необичаен за нея начин - наранена и предадена.
ESTÁS LEYENDO
Съквартирантът
FanficКанг Ънсонг е типично 17 годишно момиче, идващо от бедно семейство. След като баща ѝ почива, когато тя е на 12, майка ѝ сама се грижи за нея и по-малките ѝ братчета близнаци. Въпреки че се сблъсква с трудностите на живота на съвсем крехка възраст, Ъ...
