Когато капитана те обича [Яой]

1.

**Аскел...Главният герой в книгата**

Ходех към новото си училище. Не ми беше много лесно да напусна старото, но явно трябваше. Поне ще се запозная с нови хора... и може би ще създам нови приятелства. Продължавах да ходя и да се чудя дали хората ще ме приемат там. Добър ученик съм и нямам проблеми, но все пак. В предишното училище имах малко приятели. Тоест един двама. Е все едно ще го мисля когато пристигна. Накрая видях училището и влязох вътре. Директора ме видя и дойде до мен.

-Ти сигурно си новия ученик?

-Да аз съм.

-Тогава ела с мен. Ще те запозная с класът ти.

Кимнах й и тръгнах след нея. Накрая пристигнахме срещу класната стая. Тя извика учителя и му се представих. Накрая директорката си отиде, а аз влязох вътре заедно с учителя.

-Добре клас, това е новият ви съученик...Казва се Аскел Блейз.
Е Аскел можеш да седнеш ето там.

Той ми показа един свободен чин до прозореца. Кимнах му и отидох и седнах на чина. Стана ми малко странно, но през половината час гледах през прозореца.

[След часовете...]

Тръгнах да си приготвям чантата и да излизам от стаята, но тогава на изхода едно момче ми препречи пътя.

-Здравей! Съжалявам, че не се запознах с теб по рано... Та така казвам се Марк и съм капитан на футболния отбор Иназума.

-Футбол? Аз обичам футбол.

-О така ли! Ако искаш ела в отбора ни...Е училищния отбор. Трябват ни още играчи.

-Ами с удоволствие ще се запиша.

-Супер.

Марк си тръгна и ми помаха за Чао. Аз също му помахах и тръгнах към вкъщи. Това означава ли, че сме приятели. Ще е хубаво ако сме. Сигурно утре ще се запозная със съотборниците си. Малко ми е трудно. Надявам се да е хубаво и да нямам неприятности със тях или с някой друг.