Run away

Part 3 - The End

*Неутрал*
Всички вече бяха будни. Хи излезна навън, подминавайки всички. Седна на земята. Гледаше на долу и мислеше. Мислеше за всичко, което й се случи. За всичко, което провали живота й. Юнги се приближи до нея.
-Какво искаш?-озъби му се момичето.
-Да те видя. Хи, защо ме отбягваши се държиш така с мен?
Тя не му обърна внимание. Стана и си тръгна. Качи се в стаята си и се заключи. Всъщност и тя не знаеше защо. Той беше единственият човек, който се заинтересува от нея след толкова много време. Може би не искаше да го вижда защото се чувстваше странно че някой го е грижа за нея. Защото не искаше да загуби и него.  Докато при Юнги, той още от първия миг в който я видя се влюби. Искаше по някакъв начин да се сближи с нея. Но все не успяваше. Тя не го допускаше до себе си. Не допускаше никой до сърцето си. Държеше се студено с всички. Шуга остана сам на земята. Седеше сам там и гледаше някъде. Мислеше начини да се сближи с нея.
*гледна точка на Хи*
Не знам какво ми става! Харесвам ли го? Или не? Грижа ли ме е за него?
*след 5 дена*
Всичко беше наред, когато Шуга се прибра със прободна рана в корема. Веднага го заведох в стаята му. Заших раната и сложих превръзка. Юнги беше изпаднал в безсъзнание и по-добре. Не исках да ме вижда как му помагам. Взех една кърпа и я намокрих. Избърсах челото му, което беше в кръв и мръсотия. Приключих и излезнах от стаята, оставяйки момчето да си почине. Слезнах долу, където бяха останалите.
-Той добре ли е?-Джънгкук веднага скокна.
-Ще се оправи.
Отидох в кухнята и направих любимата храна на Юнги-кимбап.
Взех чинията с храната и се качих в неговата стая. Влязох тихо. Шуга още спеше. Оставох храната на бюрото и седнах на леглото. Погалих момчето по главата. Той се обърна към мен и ми се усмихна сънено.
-Явно все пак те е грижа за мен.-изправи се Юнги.
-Май да. Направих ти кимбап да се подсилиш. Внимавай. Не прави резки движения и..
-Спокойно. Ще се оправя.
Приближих се към него и го целунах по челото. Той обви ръцете си около мен. За първи път изпитах това чувство. Чувствах се защитена и обичана. Усещах топлината му, която ме обгръщаше. Стояхме така доста дълго. Не съм усетила кога съм легнала до него. Така съм заспала.
Събудих се. Все още лежах до Юнги. Изправих се и разтърках очите си. Погледна часовника на стената. Беше 18 часа. Стнах от леглото. Излезнах бавно и тихо от стаята, стараейки се да не събудя Шуга. Слезнах долу. Там бяха и останалите. Погледнах ги и отидох в кухнята. Отворих хладилника. Трябваше да направя вечеря. Нямаше продукти. Затворих вратата на хладилника и се качих в стаята си. Взех си чантата и якето и излязох. Отидох в близкия магазин и напазарувах. По път за вкъщи се блъснах в някой. Изправих се и се извиних на човека. Той ми се усмихна и ме подмина. Усмивката му ми се стори позната. Обърнах се към него и проговорих.
-Намджун?
Той се обърна към мен и ме погледна объркано. Минаха 2 минути, в които се гледахме, когато той загря.
-ХИ!
Той се втурна към мен и ме прегърна.
-Добре, вече може да ме пуснеш.-засмях се леко.
-Хи, много се радвам че се виждаме след толкова много време! Колко години минаха?
-Цели 10! Е как си? Как е живота?Знаеш ли направо ела в нас. Че трябва и да готвя.
-Добре. Ако искаш да вземем колата ми.
-Добре.
Отидохме при колата му. Той ми отвори вратата и аз влезнах. Сложих си колана. Тръгнахме. Пътувахме приблизително 15 минути и стигнахме къщата ми. Влезнахме вътре. Всички ни изгледаха странно. Видях че и Юнги е при тях. Явно беше малко по-добре. Направих знак на Намджун да дойде в кухнята. Той седна на един от столовете, а аз се заех да правя вечеря.
*неутрал*
Намджун седна на един от столовете в кухнята, а Хи почна да готви. През цялото време двамата не спряха да си говорят. Намджун бе единствения човек, който Хи допусна до сърцето си. Познаваха се от 10 години. Бяха най-добри приятели. Споделяха си всичко. Само че един ден той изчезна. Не се появи повече. Това нарани Хи.
-Намджун....
-Да.
-Какво се случи? Защо изчезна и не се върна повече?
-....-той не знаеше как да й обясни. Как можеше да й каже, че родителите й са живи и че са я изоставили. Как можеше да й каже че те са го заплашили и затова си е тръгнал. Как щеше да го приеме тя?
-Какво се е случило? Кажи нещо.-момчето мълчеше. Не смееше да каже дума. Това изнерви Хи. Тя заби ножа в стената.-ПО ДЯВОЛИТЕ, НАМДЖУН! КАЖИ НЕЩО! КАЖИ ЗАЩО? МАЙНАТА ТИ!- тя се разплака и се свлече на земята. Юнги чу виковете й и се втурна към кухнята. При рязкото изправяне изпита ужасна болка в корема. Въпреки всичко продължи. Стигна при Хи и падна до нея. Прегърна я и изгледа на кръв Намджун. Момичето погледна Юнги, после Намджун, който седеше вцепенен. Шуга почна да кърви леко при раната. Хи забеляза това и помогна на момчето да се изправи. Заведе го в хола и го остави да легне на дивана. Вдигна тениска му и махна превръзката. Избърса кръвта и сложи нова превръзка. Хи го целуна по челото и проговори.
-Почивай си и повече не прави резки движения. Не е добре за раната ти.
Тя излезна от стаята и отново отиде в кухнята. Намджун седеше в същата поза в която го бяха оставили. Тя въздъхна и се опря на масата.
-Ще ми кажеш ли нещо или ще седиш просто така?
-Добре, но ела да излезем отвън.
Двамата излезнаха от къщата и седнаха в двора. 
-Слушам те.
-Амии Хи...няма лесен начин да ти кажа....
-Нямам цял ден. Говори!-Хи вече се изнервяше.
-Родителите ти са живи!
Момичето само се изсмя при чутото.
-Стига си се шегувал. Те умряха при катастрофа. Колата избухна.
-Аз не се шегувам. Ще ти обясня всичко.
-Не искам да слушам! Остави ме на мира!
Момичето стана и започна да тича в някаква посока. И тя не знаеше къде. Вече нямаше сили и се строполи на земята. Плачеше с все сили. Стъмваше се и Хи реши че трябва поне да се прибере. Всички седяха в хола и се чудеха къде може да е приятелката им. Тя влезе и само ги погледна със зачервените си и подпухнали очи. Хи се качи в стаята си. Остави телефона си на бюрото. Излезна от помещението и тръгна по коридора към банята. Затвори се вътре. Подпря ръцете си на мивката и се огледа в огледалото. Дали това което Намджун й беше казал е истина? Тази мисъл я мъчеше. Възможно ли е родителите й да са толкова зли и да я изоставят, отнемайки й всичко, оставяйки я сама срещу света. Момичето наплиска лицето си с ледена вода и излезна от банята. Отиде в стаята си и се обади на шефа си, който веднага се отзова на помощ. Тя си взе чантата с пистолетът и нож за всеки случай. Пъхна телефона си в джоба на якето. Излезна на бързо от къщата без да обръща внимание на останалите които й задаваха безумно много въпроси. Качи се в колата си и потегли към офиса на шефа си. Влезна при него. Тя му обясни всичко в детайли и той за няма и 10 минути откри адреса на родителите й. Тя се втурна към колата си. След около половин час стигна пред една огромна къща, подобна на имение. Тя звънна на вратата. Отвори й една млада, висока жена облечена в униформа.
-Какво ще желаете?-попита я учтиво момичето.
-Искам да говоря с Господин и Госпожа Мин.
-Заповядайте. Те са във всекидневната.
Момичето я заведе в хола, където седяха мъж и жена, облечени официално. Приближи се бавно до тях и  продума.
-Госпожо Мин?
-Кой иска да знае?
Жената се обърна към Хи. Като я видя й стана лошо. Прошепна нещо на мъжа до нея. Той стана сериозен и се изправи. Взе чантата на момичето и я остави не земята. Хи се изплаши леко и отстъпи назад. Мъжа мина зад нея и я хвана. Запуши устата й. Хи се съпротивляваше, но без успех. Жената донесе нож на мъжа си. Той го взе и без да се колебае го заби в корема на момичето. Хи изпита ужасна болка. Притисна раната, за да спре кървенето но без успех. Чувстваше се предадена. Не искаше да умира точно сега, по този начин.
-Чао чао, скъпа.
Няколко сълзи се стекоха по бузите на момичето.
-Омма? Защо?
Жената само се засмя и седна на дивана, отпивайки от виното си. Хи беше заобиколена от собствената си кръв и сълзи. Внезапно причерня пред очите на Мин Хи. Така тя умря. Умря в мисли за Юнги и Намджун. Съжаляваше само и единствено че не повярва на приятеля си и че не призна на Шуга чувствата си.
*на следващия ден*
След дълго и усилено търсене разбраха къде е отишла Хи. Къщата се беше изпразнила. Семейство Мин беше заминало и оставило трупа на мястото му. Момчетата и Джи намериха трупа.
*След година*
Мина година от смъртта на Хи. Джи успя, макар и трудно да го преживее, както и Джимин и Джънгкук. Трудно беше за Намджун. Той ходеше на психиатър в продължение на 4 месеца докато не се успокои. Юнги...той още не го е преживял. Щом я видя мъртва се закле да убие родителите й и да отмъсти за нея. Само заради нея той стана наемен убиец. Убиваше без да му мигне окото. Всеки ден от смъртта и досега ходи в къщата и оставя по една черна и една бяла роза на мястото където я откриха. Чудите се защо черна и бяла? Това бяха любимите цветове на Мин Хи. А розите бяха любимите й цветя. Смяташе че са много красиви, но и силни. Смяташе че могат да се защитават благодарение на бодлите си. Но да не се отклоняваме от темата. След смъртта на Хи всеки пое в различна посока. Джи и Джимин са заедно и си обещаха че няма да убиват повече. Джънгкук и Намджун решиха че ще се занимават с музика. Искаха напълно да забравят миналото си. А Юнги..той стана безпощадно копеле, което живееше само за да убива.

КРАЙ!

Благодаря на всички, които следяха бозата ми. Края се получи малко депресарски, за което се извинявам. Надявам се да ви е харесала бозата ми.
Саранхе❤
사랑해❤