The Forest/Гората

1

Вървях напред.Вървях заедно с всички тези хора.Не знаех кои са,не знаех коя съм аз, нито какво правех тук и къде отивахме.Знаех само името си- Лориан.Знаех и че трябва да вървя и да не спирам,трябва да вървя и в никакъв случай да не се отклонявам от пътеката.Защо не трябваше да го правя, какво щеше да стане и какво толкова имаше в тази гора?
  Пътеката беше цялата покрита с мъх.Мек мъх.Мек като облак.Бях облечена в някакъв костюм.Май беше специален костюм,защото понякога когато ставаше по-студено костюма променяше цвета с в бяло,а когато ставаше по-топло ставаше оранжево-жълт.По принцип костюма беше черен с лъскаво сини люспи на някои места по него.
  Не усещах нито глад ,нито жажда от много време насам ,нито пък ми се доспиваше, въпреки че се стъмваше понякога.От колко време вървяхме по тази пътека?Къде водеше?Защо не си спомнях нищо?Бях много любопитна.
  Отстрани на пътеката имаше жълта лента и знаех ,че не трябва да я преминавам.Но исках да разбера.Да разбера нещо повече.Исках да премина тази лента.Нещо ме привличаше,но нямах смелостта да се отделя от строя.
  Бяхме заобиколени от борова гора.Толкова красива и дива.Грееше слънце.Но не знам, не го чувствах истинско.Смисъл всичко това  не ми изглеждаше реално.
  Съвсем малко мръднах встрани и се опитах бавно да премина жълтата лента,но когато стъпих нещо все едно примигна.Учудх се продължих да вървя напред.След това събрах смелост и бързо скочих зад линията и се озовах сякаш в паралелна реалност, всичко беше съвсем различно.Жълтата лента е била само щит или пък бариера,която само ни е заблуждавала ,че се намираме в слънчева борова гора.Всичко е било измама.
  Всъщност сме се били в гора,да борова гора,но изобщо не слънчева и приятна,а тъмна,зловеща и сякаш мъртва.Но най-странното нещо което беше вече не виждах похода на хората с които бях.Тях ги нямаше.Пътеката също.
  Приближих се до мястото на което преди се намираше лентата на пътеката и бавно стъпих там,но ето че когато стъпих все едно нищо не е имало.Исках да се върна.Поне там се чувствах в безопастнот,поне там имаше хора като мен или ако не бяха като мен поне бяха хора.
  Опитвах се да вляза пак в щита,на мина през тази бариера,да продължа да ходя,дори и да не знам на къде отиваха всички, да се чувствам защитена и да не ме е страх.
Не се получаваше.Защо изобщо излязох от там?
  Легнах на земята ,която цялата беше обвита в мъх,сякаш този мъх я защитаваше от нещо.Дърветата не изглеждаха много живи,но не бяха и мъртви,не бяха изсъхнали и боровете бяха покрити с бодлички както и трябваше да бъде,но сякаш бяха болни от нещо.Бяха събрани на гъсто и небето почти не се виждаше.Не беше нощ,но за ден беше прекалено мрачно.Имаше мъгла, стана ми леко хладно и костюма леко промени цветя си в бял.
  Станах и се огледах внимателно.Видях една скала,в която имаше цепнатина,колкото да се побера.Наместих се вътре и реших да остана за през нощта,беше ми като подслон и щеше да ми бъде малко по-топло там.Стори ми се че се смрачава.Пък утре щях да мисля какво ще правя за нататък.За пръв път от когато си спомням ми се доспа,затворих очи и мигом потънах в дълбок сън.Не чувствах умора,но от този дълъг преход който изминах и може би по-дълъг от колкото си го спомням все някога трябваше да си почина.