На лов за баница в България (Bulgarian KPOP fanfiction)

chapter 7

Не очаквах ДжиХьо и Джаксън.Но ще излъжа ако кажа,че Момо не е най-добрата!Поне беше ДжиХьо,а не някоя друга като сещате се кой.Нищо лично,но то беше ясно,че тя нямаше да ме изтрае.Сигурно щеше да замине още първата вечер за Корея и да ме остави сама с двамата глупаци.Или щеше да ме упреква за всяко нещо като някаква супер строга майка.От друга страна пък се радвах ,че с нас беше и Джаксън.Той беше много забавна личност.+ Че се застъпваше за мен ,когато ДжинЙонг започнеше да прекалява.Аз бях повода те да се карат почти всеки път.Може би това беше една от многото причини да ме мрази.Ии ето ме пак.Замислена за Джуниър ,който в този момент си чоплеше в носа и се избърсваше на седалката.Хлътнала до уши заради едната целувка.Но пък той сам си каза,че в тази целувка чувства нямаше.Но дали го имаше наистина в предвид.По дяволите,Сана!Цапнах се за главата и Джихьо ме забеляза.
- Отново мислиш прекалено много – Направи ми забележка.Сякаш бе прочела мислите ми.
- Съжалявам.От вчера съм супер разсеяна по незнайни причини и тръгна ли да мисля за нещо и не усещам кога изпадам в свой собствен свят.
- В свят,където ДжинЙонг ти е гаджее... ! – Засмя се и за момент я погледнах злобно.После забелязах ,че той ни гледа и побързах да се засмея.Така и направих.Започнах да се хиля като пълната глупачка,за да не се досети за какво си говорим.ДжиХьо ме гледаше като гръмната.
- Да не би да си мечтаеш за..това? – Посочи се от-до и се усмихна самодоволно.Аз го игнорирах,но не и мама мецана. Тя го погледна и се изсмя силно.Държаха се като тийнейджъри от 9ти клас.
- Мисли си за това колко голям глупак си,щом до сега не си я поканил на среща!
- Какво??ДжиХьо! – Зачервих се и я сръчках,а тя се изкикоти.Стюардесата ни направи знак да бъдем тихи и млъкнахме.Погледнах засрамено към момчетата.Джуниър ни погледна също.Главно мен.Усмихна се глупашки.След малко отмести погледа си и извади някаква книга от раницата си,която носеше на гърба си.Започна да чете,тотално игнорирайки спящия до него Джаксън.
Учудих се на реакцията му.Очаквах да ми се подиграе,но той само..Уфф за пореден път си мисля за него и това не ми харесва!Не исках да се влюбвам и то точно в него!Та той е кретен..Реших да поспя малко и се облегнах на седалката,но тогава се чу нечии мляскане.
- ДжиХьо,спри да мляскаш..и ми дай малко фъстъци. – Направих муцунка.Тя ме погледна с физиономия,казваща ''maaaah.'' И започна да гребе с шепи от пакетчето,което значеше едно голямо ''НЕ!''.После обаче ми подаде пакета.
- Нали искаше?Вземи останалото. – Усмихна се широко.
- Наистина ли?Благодаря!! – Усмихнах й се също и щастлива взех пакета с фъстъци,но вътре нямаше нищо.- ДжиХьооо! – Не ме мяташе така за първи път.Но аз бях достатъчно тъпа да се хващам всеки път.Тя започна да се хили така яката,та чак се задави и почти не умря!

Като цяло полета мина бавно и ми беше ужасно скучно.За разлика от останалите ,аз нямах мобилни данни на телефона или книга,която да чета.Абе тъпа работа,какво да ви кажа?Когато самолета тръгна да каца бях супер притеснена.Направо щях да избухна като ядрена бомба.Щях да се изгубя,не знаех езика.Каквато съм глупава сигурно щях да загубя и телефона на групата!Бях загубена кауза.
- Не се тревожи.Ще се справим заедно! – Прошепна ДжиХьо и ми се усмихна.Отново бе прочела мислите ми..Усмихнах й се също й се сгуших в нея.
- Не ме оставяй.
- Няма,нали за това съм с теб.
- Помислих си,че е защото Момо и JYP те накараха.. И за да ме бъзикаш с Джуниър.
- и за това. – Засмяхме се заедно.

Вече сме на чужда земя.Щом самолета кацна всичко живо тръгна да слиза и пред вратите се беше пренатъпкало с хора.За момент се развълнувах силно и ми се поиска да сляза на българската територия още сега!
- ТОВА Е СПАРТАААА! – Извиках и тръгнах да се бутам между хората,но нечии ръце ме сграбчиха и придърпаха към себе си.- Какво правиш?? Искам да изляза от тук вече!
- Как мислиш ще реагира медията ако разберат,че Сана от Туайс блъска старите безпомощни хора,които искат да излязат на чист въздух?
- Че аз не искам ли да изляза на чист въздух също..?
- Ето пак мислиш за себе си.
- Остави я да прави каквото си иска. – Намеси се Джаксън и ме дръпна от него.Изгледаха се на кръв ,а аз стоях между двамата и ги гледах като глупачка.Оо не ,пак щяха да се скарат.
- Той е прав,Джаксън.. – Побързах да се намеся преди да са се сбили.- Наистина беше глупаво от моя страна да действам така... - И тогава всички отправихме поглед към ДжиХьо,която пък се буташе и блъскаше във всеки,който й падне.Викаше като истеричка и накрая завърши избутана настрани при нас.
- Глупави старци! – Развика се,но не беше отразена.Погледнахме я тъпо.
- Какво по дяволите си мислеше... - Каза Джаксън и най-сетне можахме да излезем от там.Някои хора бяха като ''О,корейци! Това е толкова яко!'' а други като ''О,корейци.Поредните Чинг Чонг от континента ,където ядат кучета..''.