Bloodlust Psycho

Глава 4

Изминаха няколко дена от както Нари трябваше да изпълнява заповедите на Хосок. За нейна радост , той все още не беше я повикал за собствена изгода. Но от друга старан , Хан Сол беше всеки ден при нея, налагайки я сякаш е животно. Не беше виждала и момчето с бледо розовата коса.
"Може би вече е пътник?" мислеше си момичето всеки път щом се сетеше за непознатия, лежейки на пода безпомощна

През изминалите дни, Чул посещаваше момичето. Всеки път щом видеше бледото и лице , той получаваше дежа ву, но нямаше идея къде беше мяркал това момиче. Измъчваше се да си спомни, но сякаш всичко беше изтрито от мозъка му, оставяйки черно петно.

Тихо почукване събуди Нари. Лениво отвори очите си, поглеждайки към дървената врата. Звукът от отключване , и припомни колко добре Хосок пазеше момичето да не избяга. Не че и можеше. Къщата беше охранявана 24 часа. Прозорците бяха с решетки, главната врата беше метална и можеше да бъде само и единствено отключена с карта. А единствените хора с карта бяха Чул, Сол и Хосок. Разбира се, нито един не би бил толкова глупав да остави нещо толкова ценно.

Планът на Нари беше да влезне под кожата на Хосок. Щом той искаше тя да е като онези жени, ще бъде. Ще се държи като послушно кученце, лазейки в краката му. Знаеше , че той обича властта, за това и ще му я предостави. Ще държи устата си затворена.

-Сон Нари? - отново онзи мъж с розовата коса седеше на няколко крачки пред нея.

Момичето се изправи на крака кимайки. Младежът я огледа. Облеклото и беше под всякаква критика. Не беше сменяла дрехите си от както Хосок я държеше в стаята си. По блузата си имаше петна от засъхнала кръв. Не е особено приятна гледка.

-От къде знаеш името ми? Кой си ти?

Младежът се засмя гледайки Нари.

-Няма как да не знам името ти. Аз съм ЛуХан . - момчето се поклони пред момичето, сякаш тя беше някоя особа. Но това за него беше жест на уважение.

Момичето наклони главата си на една страна гледайки момчето.

-Видяхме се преди няколко дена когато те превързах. - той се усмихна лъчезарно на момичето. Чак сега тя забеляза колко младолик изглеждаше момчето. Може би е на нейната възраст?

-Извинявай. На колко си? - когато момичето зададе въпроса си, Лу се приближи към Нари оглеждайки ръцете и. Тя проследи погледа му , гледайки раните които Сол беше нанесъл. Лу бръкна в престилката която носеше изваждайки някакво бурканче.