Black Riding Hood

2.5 Глава- От селото в града (4-та част)

        Гледна точка на Черната шапчица

     Влязох през вратата и в страни от нея имаше две статуи. Едната от ляво на вратата, а другата– от дясно. Очевидно и двете бяха на египетски, въоражени богове. Този от ляво държеше два ножа в кръстосаните си пред него ръце, а този от дясно – държеше лък и имаше стрели зад себе си. Аз взех стрелите му за моя лък (просто събирах мониции) и се запътих към описанието, в другия край на стаята, над заключената врата за изхода. Това, което ми направи впечатление, докато вървях, е че тази стая бе по-голяма от другите и имаше ковчези по стените и на земята до тях. Цялата стая бе обградена от ковчези, а кой знае може и да не бяха пълни. Но аз се въздържах да не любопитствам твърде много, за сега...

    Стигнах до края и прочетох от стената:

,,Силен или слаб, ти ще трябва да преминеш през това изпитание, за да докажеш смелостта си като намериш скрития някъде в тази стая ключ, за да отвориш съндъка и душата си. Там е скрита твоята награда."

     Е, явно щях да търся игла в купа сено. Ще прескоча цялото това търсене на най-различни места. Проверих къде ли не: целите статуи, в ножника на едната и в калъфа за стрели на другата, проверявах под плочките, между тухлените блокове, около съндъка, в гробните ковчези...  Беше доста гадно да търся в ковчезите на мъртвите мумии... Ъъъх

     След половин- един час най-сетно го намерих...при една от мумиите. Но както и да е, все пак го открих.

     Дойде мигът на истината. Дали най-сетне щях да изляза от тази глупава пирамида и да видя Питър отново, най-после? Честно казано, бяха минали само два дена, а той вече ми липсваше. Незнам какво толкова в буйния му и докачлив, досаден, характер ми харесва, но... наистина го обичам. Израснах с него и сме първи приятели. Господаря ми отне родителите, а на него – майката. И двамата наистина сме добри приятели и макар и понякога да се караме, винаги се сдобряваме, а и кой знае... може би и повече от най-добри приятели...  Някой ден! Хехе, :) ;) , както и да е!

     Аз пъхнах ключа в ключалката. Завъртях и капака на съндъка се отвори. С нетърпение надникнах вътре и... нищо. Буквално НИЩО! :(

     Бях толкова разочарована, но по скоро гневна. Докато успея да кажа нещо и изведнъж настъпи леко земетресение. Ковчезите започнаха да се отварят и от земетресението, от тавана започна да пада пясък. Аз издърпах качулката си, така че да не ми влезе пясък в очите и залегнах на земята. Това земетресение беше леко и траеше около пет минути, когато всичко отихна аз плахо се надигнах и видях как всички мумии стават от отворените си ковчези. Те бавно се запътиха към мен и тогава аз се осъзнах, и започнах да ги отстранявам от пътя си към другия край на стаята. Един го отнесе в носа, втори направо през челюстта, а трети му замина цялата глава и една ръка... изобщо, голяма навалица. Преди да стигна един успя да ме ухапе.

BRH:

– АУ! Заболя!!- казах и с един замах му отнесох главата, направо с връта.

    Като по чудо стигнах до статуите и издърпах ножовете от ръцете на едната. Обърнах се, отсякох няколко крайника на бързо и се покатерих на статуите. От там се изправих (колкото можах) и извадих лъка, и като ги почнах. Стрелях на където ми видят очите. Един пронизан в рамото, друг в главата през окото, трети в крака и т.н.

    След пет минути те започнаха да се катерят по статуята, на която бях и да я клатят. Вече беше трудно да се прицелвам, а и те идваха все по-близо, за това направо изстрелях една последна стрела, вързана с канап. Тя се заби на високо в отсрещната стена. Прекарах лъка през канапа. Завързах края му за статуята. Извадих един от ножовете и се пуснах напред. Докато преминавах през стаята отгоре, едната ми ръка бе спусната и с ножа посичаше всичко под нея. Към края усетих, че въжето зад мен пада и точно на края паднах върху съндъка. Преди да се осъзная забелязах една по издадена тухла от другите и просто я бутнах навътре, докато другата ми ръка се бе хванала за стрелата на стената. Щом бутнах тухлата пода пропадна с изключение на този под статуите и съндъка (който стои пред вратата за изода). Аз срязах канапа и бях на косъм да падна заедно с мумиите, но се задържах върху съндъка.

    След като всичко отихна и свърши, вратата за изход се отвори. Аз немислех, не чувах и просто грабнах стрелата от стената. Прибрах лъка, ножовете и нея и излязох възможно най-бързо.

Следва продължение...