Беше слънчев ден. Началото на Февруари. Името и е Елиза. Около 1.65 висока, със светло кестенява чуплива коса, пъстри очи и с малинено червени устни. Тя тъкмо беше прекратила първата си връзка с вече бившия си. Това, което имаха продължи почти месец и за нея щеше да бъде най-дългата и връзка. Малко смешно нали? Тя беше на 16 години, но скоро щеше да навърши 17. Момчето се казваше Алексио - висок, мусколест, тъмна коса и с тъмни очи. Тя го обичаше до толкова колкото вярваше едно 16 годишно момиче, че може да обича, но в последствие той и изневери и тя беше съсипана. Опитваше се да се разсейва с приятелките си, излизаше с нови хора, но скоро щеше да дойде Свети Валентин, а това е празник на който тя винаги беше сама.
Елиза се надигна от леглото си и погледна навън. Снегът беше покрил клоните на дърветата карайки ги да изглеждат красиво. В снега тя намираше нещо изключително. Той я караше да се чувства като малко дете - замечтана. Датата беше 5-ти Февруари, петък и тя трябваше да излезе с приятелките си след училище. Щяха да ходят някъде както винаги на наргиле. Обу черни дънки и бяла блузка, нахлузи белите си ботушки и облече бялото си яке с огромен пух. Погледна се в огледалото като въведе косата си в ред, въздъха и все чантата си.
- Отново. - промълви тя. Всеки ден за нея се случваше едно и също, дори когато се опитваше да намери разнообразие отново всичко и се струваше еднакво.
Тя излезе от апартамента в който живееше и се запъти към улицата.Излизайки навън няколко снежинки се залепиха за бузите и и тя се усмихна.
- Добро утро. - поздрави я съседката и Елиза кимна в отговор. Запъти се към училището и , където я чакаха някои приятели. Най-добрите и приятелки бяха Ния и Али, но с Ния не излизаха често защото тя излизаше с други хора, а Елиза прекарваше повече време с Али.
Когато влезе в класната стая тя седна на чина си и извади тетрадката си.
- Хей Лизке . - поздрави я Теган. Теган беше едно от момичетата с които Елиза излизаше. Имаше дълга кестенява коса и много тъмно кафяви очи, беше слаба физически, но и много красива.
- Теганке. - Елиза се ухили и получи студен поглед в отговор.
- Ще пушим нали ? - Теган се усмихна.
- Тутуф Тутуф. - отговори Елиза и двете се погледнаха. Да говореха за трева. Елиза не беше пробвала до сега, но какво пък. След 40 минути звънеца би и тя излезе да се разходи с Теган в двора.
- Вали. - Елиза погледна небето и прошепна. Протегна ръка на пред и хвана снежинка, която веднага се стопи.
- Елизо. - Викна Теган и Елиза я погледна след което получи снежна топка в лицето. Теган избухна в смях, а Елиза я изгледа злобно. Тя се затича към нея и я събори в снега от което Теган изпищя.След още няколко скучни часа звънеца за края на учебния ден би и двете се изстреляха от училището към мястото на което беше уговорката да се видят с групичката им.
- Закъсняхте. - отсече Марто. Мартин беше един от първите приятели на Елиза и разбира се първи тревоман и алкохолик. Беше висок, носеше косата си вдигната, с тъмна коса както повечето момчета тук и обожаваше кучетата. С Елиза си споделяха всичко. Имаха свой дует в който пееха - ако можеше тяхното да се нарече пеене.Свиха по една петичка и я изпушиха след което Елиза започна да нагъва сладко.
- Къде ще ходим ? - Елизка се усмихна на Марто който гледаше някъде в далечината.
- Там. - отвърна той.
- Къде ? - Елиза също погледна.
- Там. - каза отново той. Тя седна на пода гледайки Теган. Теган не и обръщаше внимание и отхапваше супер бавно от шоколада. Елиза започна да се смее. В този момент Мия дойде. Мия беше една от най-близките приятелки на Елиза. Както повечето от компанията и тя беше напушенячка. Имаше дълга русолява коса, но се боядисваше много и в момента е на сини кичури. Очите и бяха сини, а устните и много розови.
- О котета. - каза Мия и се усмихна.
- Малко коте. - отвърна и Марто и и подаде петичка. Няколко часа по-късно, когато всички ни пусна козчето тръгнахме към наргилето. Пътувайки в рейса Марто и Елиза пееха, а Мия правеше лайф чат във фейсбук.
- Поканил съм един приятел с нас. - каза Мартин и погледна към Елиза.
- Кой ? - Елиза се усмихна нямайки никаква представа, че това ще промени живота и. Това бяха хората, които я разсейваха от лошите неща и бяха до нея.
Няколко минути по-късно те вече бяха пред заведение " Flame " където се събираха за да пушат наргиле и да играят мортал комбат или фифа. Набутаха 20 лева в ръцете на Мийчето и я пратиха да вземе две наргилета, а Теган избра маса. Настаниха се и пуснаха играта.
- Кой каза, че ще идва? - каза Елиза и погледна Мартин. В този момент в заведението влезе едно високо момче, мусколесто, светло кафява коса, усмивката му беше уникална, очите му бяха тъмни, а в погледа му имаше нещо, което накара Елиза да затаи дъх.
- Той.
YOU ARE READING
Елиза.
Teen FictionЩе ви разкажа за едно момиче и ще ви покажа как тя беше променена. Сами ще разберете смисъла на историята. Всички права са запазени.