На лов за баница в България (Bulgarian KPOP fanfiction)

chapter 12

- Kaкво ще поръчаме? – ДжиХьо разглеждаше всяко меню.Дори нашите,които бяха съвсем еднакви!
- Не знам,никога не съм ял българска храна.
- То едва ли е нещо супер специалното и вкусното.Иначе предлагам да поръчаме шопска салата.
- Какво е това?
- Пише си.Даже има картинка.
- Изглежда вкусно.Но салатите няма да ни наядат.Да вземем пържени карто...
- Пържени картофки може да си вземем и от Корея. ._.
- Но има разлика!
- Няма!
- Джуниър не се закачай с хората.
- Не ме наричай Джуниър.
- Джуниър!
- Оффф!
- Стига бе! – Кресна ДжиХьо и всички замълчахме.Стана ми криво ,разбира се.
- Аз ей сега се връщам.. – И тръгнах към коридорите.Джуниър ме последва като пълния нахалник.Защо винаги е толкова нахален по дяволите..??По едно време ме спря.Хвана ме за лакътя и ме обърна към него.
- Какво те прихваща?
- Мен ли какво ме прихваща?!На теб какво не ти е наред??Първо се държиш като пълния задник,след това се държиш приятелски.После си романтичен ,а в следващия момент..ме нараняваш.И всичко това се повтаря откакто ти се наложи да играеш с мен в това глупаво шоу!Объркваш ме,ДжинЙонг..
- Не е лесно да си влюбен в човек,който ти влияе по толкова много начини.
- Нима си падаш по мен?
- И да си падам по теб някакъв смисъл има ли?Харесвам те от последния път,когато очакваше в наш музикален клип.Но ти се държеше като пълната пача и ме гледаше за всяко нещо,което направя криво.И още си така.И когато не ми отвърна аз просто те намразих,защото ти дори не ми позволи да бъда твой приятел,Сана.А сега,когато се влюби в мен в грешния момент ми се иде да те намразя още повече!
- Джуниър,аз съжалявам..
- Все тая! И не ме наричай Джуниър!
- Наистина съжалявам.Само ако знаех как се чувстваш..
- Ем не знаеше.Но като те знам каква си и без това нямаше да ти пука.
- Не е така,държиш се като дете вмомента.
- Просто съм наранен,също колкото теб,Минатозаки!Както и да е! – И тръгна да се връща ,докато не се спъна в килима и не падна по лице.Изгледах го.
- Добре ли си?
- Пфт,да.- Щях да му помогна да се изправи,но той грубо отблъсна ръката ми.Върнахме се при останалите.През цялото време разговаряхме с останалите,но не и по между си.Това беше.Нямаше как да играем в ролята на влюбени.Ние наистина бяхме и се харесвахме..И това шоу щеше да прецака работата още повече.Не можеше да сме заедно.Бяхме прекалено различни.Щях да говоря с JYP и щяхме да се приберем в Корея.Щяхме да забравим за това и щяхме да сме врагове отново.Така щеше да е най-добре..
- Хора,видя се,че няма да има шоу.Предлагам да говорим с JYP и да се приберем в Корея.
- Съгласен съм.
- Какво??Ама не ми казвайте ,че...все тая,не искам.
- Прибираме се в Корея!
- Не! – И с нея се сбихме за телефона ,но за съжаление и кофти късмет го метнахме към стената и той се счупи.Да ни бяха дали някоя издръжлива нокия ли какво..?
- Браво бе!Сега няма как да се свържете със собствената ви група!
- Ми не искам да се прибирам и няма да се прибирам! – И излезе навън.Щях да я последвам да поговорим,но Джаксън ме спря.ДжинЙонг си ядеше кротко и не обръщаше внимание на ситуацията.Погледнах го накриво,но тогава се сетих за думите му.Аз наистина го съдех за всяко нещо,което направи.Ох каква съм гадна значи!

Ядохме без да казваме каквото и да е.Започнах да се тревожа за ДжиХьо.Нямаше я никаква.Но за щастие се появи.Беше тъжна.Явно наистина й харесваше тук.
- Съжалявам,ДжиХьо.Постъпих много глупаво от моя страна да не помисля и за твоите желания..
- Всъщност аз съжалявам.Наистина не помислих за вас.Ако не искате да седите тук на сила то коя съм аз ,че да ви карам. – И се прегърнахме.Момчетата за пореден път им стана неловко.За щастие момчетата не ядоха много и имаше храна и за нея.

След като се наядохме и платихме сметката бяхме готови да тръгваме.Но тогава всичко се провали и хубавата вечер замина на кино.Докато се прибирахме пеша (парите ни бяха свършили заради многото храна,която поръчахме..нямахме пари за такси) някакви си странни хора с маски ни се изпречиха на пътя.
- Няма да ви пуснем без ....тая...чернокоската.
- Коя от двете.
- Абе Ша ,Ша,Ша дето пееше в оная лигава песничка! И момчето! Туй,намръщеното!
- Аз? – Посочи се ДжинЙонг.
- Да!
- Не съм намръщен! – И застанаха пред мен и ДжиХьо.Нима щяха да се сбият?Джаксън тръгна да напада единия.
- БУМ ЛЕЛЕЛЕЛЕЕЕ ЕТО Я!
- К'во.
- БУМ ЛЕЛЕЛЕЛЕЕЕ ВИЖТЕ ЯЯ!
- Какви ги дрънкаш ма човек.
- ДЖАКСЪН УДАРИ ГО НАЙ-СЕТНЕ!
- Чакай малко.
- МАЦКА БЕЗ НИЩО КИФЛЕНСКО!НАЙ-СЕТНЕ НЕЩО ИСТИНСКО! – И посочи зад Джаксън.
- Оооо да не е онази сервитьорка от ресторанта?? – Погледна назад и беше сритан в главата така яката,че чак изпадна в безсъзнание.
- ДЖАКСЪН! БОЖЕ!
- Аааа!Ти ще си платиш за това! – Тръгна да му удря юмрук,но му стана смешно заради простотията на Джаксън и единственото което постигна е да бъде ударен с метална пръчка в главата.Какво по дяволите се случва??