Минаха няколко седмици, може би месец, а живота си продължаваше по старому. Цялата история с извънземни се беше превърнала в спомен за странен сън.
Сега Вейн, Хана и Лорейн бяха потънали сред стотиците книги в любимата им книжарница. Можеха да прекарат часове така, дори биха се пренесли да живеят там.
Хана разглеждаше рафтовете на високите стелажи от тъмна дървесина и разглеждайки книгите, погледът й се спря на една по - особена. С кожена корица, обшита с черни здрави нишки и покрита със странни символи. Тя прокара ръка по повърхността на книгата, за да усети релефа на кожата и рисунъците по нея. С голямо вълнение понечи да отгърне и щом заглавната страница се откри пред очите й, видя думите:
Решението на
твоите въпроси!
За жалост нямаше време да види какво следва, защото нечии писъци отклониха вниманието й. Щом Хана се обърна, видя само очите на Марк-Анди, който носеше Лорейн на ръце и с злобно-первезна усмивка изчезна. Тогава Вейн отиде при приятелката си и със затаен дъх и ускорен пулс, започна да казва думи, които нямаха смисъл.
- Хей..., успокой се...,....Вейн....
- Но той, ... видя го ...аз ... Лорейн...изведнъж....
- Добре, поеми си въздух и ми кажи какво стана.
- Ами... с Лор седяхме на земята и разглеждахме книгите, но аз ожаднях и отидох да си взема водата от мешката, обаче като се върнах той я държеше с ръка на устата й, но тя го ухапа и изпищя, а аз не можех да мръдна... тези черни очи ... толкова злоба и ярост имаше в тях. Съжалявам... вцепених се...
- Не се разтройвай, не си виновна...
- Той каза, че иска Лиза да утиде при него и да му донесе книгата на звездите.
Дори не знам каква е тази книга и къде да я намерим или къде него да открием. Съжалявам....
- Стига си се извинявала, нищо не си сторила, спри!
- Трябва да кажем на Лиза. Къде е тя?
- Ще и звънна...
Не си вдига телефона. Да я потърсим...
أنت تقرأ
мечта
خيال (فانتازيا)Това е историята на едно момиче, което мислеше че живота й е скучен и нормален, но естествено съдбата се намесва и опровергава всичко, което Лиза е мислила чувствала и в което е вярвала. Дали съдбата е променила живота и или някой друг е виновен ...
