На лов за баница в България (Bulgarian KPOP fanfiction)

chapter 13

- ДжинЙонг! – Извиках и отидох при него.Или поне опитах.Някакъв от онези здравеняци ме хвана и не ме пускаше при него.Забелязах,че от главата му тече кръв.Нещата не вървяха на добре.- Помощ! – Започнах да викам като откачена,но сякаш никой не ни чуваше.Изведнъж сложиха някаква кърпа на лицето ми и усетих как изпадам в безсъзнание.Не знаех какво се случва с ДжиХьо,беше прекалено тиха.Онези бяха готови да ни отведат,докато не се чу шум.
- Какво си мислите,че правите?? – Това беше единственото,което чух преди да изгубя съзнание напълно.Явно ни пуснаха и избягаха ,щото усетих как падам на земята.Усетих болка.

Когато се събудих до мен имаше сестра.Бързо станах в седнало положение и се огледах за момчетата и Хьо.Видях Джаксън на съседното легло до моето и ДжинЙонг с превързана глава на това до него.Успокоих се.Но при мисълта,че ДжиХьо не е в стаята се притесних отново.
- Къде е ДжиХьо???
- Никой не знае...може би онези са я отвлекли..
- Забелязани бяха някакви мъже в черно и маски.Полицията още ги търси,а от момичето,което са взели със себе си няма и следа. – При това ми се идеше да заплача.По дяволите как се случи всичко това??

След като ни изписаха от болницата дим да ни няма от нея.Прибрахме се в хотела и започнахме да събираме багажа си.Не искахме да седим тук и минута повече.Докато слагах дрехите в куфара си погледнах този на ДжиХьо.Ами ако я изнасилят и убият?? Нямаше да си го простя.Някой почука на вратата.Щом отворих беше Джаксън.
- Ще провериш ли пощата?
- Защо аз? ДжинЙонг да го направи.
- Айде ,де.
- Уф,хубаво. – Въздъхнах и тръгнах към стълбището. Щом стигнах до пощенската кутия забелязах,че някой наистина е пратил писмо.Тъкмо щях да го взема,когато нечия мъжка ръка се протегна и взе писмото.Усещах нечие тяло плътно зад моето.Добре,това беше много странно.Обърнах се да видя кой е въпросния.
- Какво по..ДжинЙонг..?
- Какво?
- Защо го взе?Аз тръгнах да го взимам.
- Сега и за това ли ще ме упрекваш? – Повдигна недоволно вежда.
- Не.. Слушай,ДжинЙонг.Наистина съжалявам за всичко.За това че бях гадна с теб и ми трябваше целувка и някакво си проклето шоу за да осъзная,че те обичам.
- Сана..
- Искам да сме приятели,ако не нещо повече.Защото аз осъзнах,че наистина те обичам.И съм влюбена в теб..- И без да ме остави да продължа той ме придърпа по-близо към себе си и сля устните ни в нежна целувка.Този път не беше като другите два пъти.Беше изпълнена с любов..Отначало се изненадах и то много.Но след това започнах да отвръщам.Обгърнах с длани врата му и се надигнах на пръсти за да продължа целувката.Той обви ръце около кръста ми.И ако не е Джаксън да съсипе момента,на!
- Охоо,я виж ти.Пращам ви да видите пощата ,а вие тука са целувате кат за последно в някой турски сериал.
- Че защо и двамата......Джаксън ти ли седиш зад това?
- Нее.Не знам за какво говориш,мила моя.- Погледна настрани. – Изобщо даже.
- ДЖАКСЪН!
- ЕЕЕ КАКВО НАПРАВИХ СЕГА!?
- Благодаря ти! – Хвърлих се на врата му и го прегърнах в мечешка прегръдка.Джаксън беше уникален приятел.През това време ДжинЙонг прочете писмото и ни викна.Бързо се отдръпнахме един от друг и прочетохме написаното.Ама че грозен почерк само! Писмото беше от Галин!Той и бандата му бяха отвлекли ДжиХьо!!!

------------

- Защо мамка му още ги няма??! Обясни де,нали ти ги вкара в тая шибана държава,пълна с расисти?! – Викаше Момо на собствения си шеф.Той я гледаше объркано.
- Не знам какво е станало! Не пуснаха заснемащите на летището.Телефоните им не отговарят.Не знам ,но да се надяваме всичко да се оправи и да се приберат.
- Как така ще стоим и ще чакаме докато може някой да им причинява болка там вмомента! Ти въобще мислиш ли за собствените си групи,Парк ДжинЙонг?!
- Е какво се очаква да направя ???
- Да вземеш мерки примерно......? – Изръмжа. – Отлитам за България с първия вечерен самолет днес!
- Имаш работа да вършиш.
- Нима работата е по-важна от двете членки на групата,които можем да изгубим??Нима работата е по-важна от Джаксън и ДжинЙонг,които значат толкова много за феновете и за останалите членове??Ти си егоист!Пълен егоист!
- Добре де!! Отивай в България!Но ако не се върнеш до седмица се считай за изгонена от групата.- Това я шокира.Нима тя се бореше толкова много в sixteen накрая да бъде изгонена ,само защото иска да спаси приятелите си??Това й се стори нередно.
- Майната ти. – Каза и излезе от кабинета.

Щом се прибра в къщата я чакаше новия й приятел – Тен.Както беше обещала така и направи.С него се сдобриха и сега бяха в добри отношения.Тя го покани по-рано на кафе,но щом научи нямаше друг избор освен да търси сметка на шефа.Когато го видя тя не каза нищо и тръгна към стаята си.Тен веднага се притесни и тръгна след нея,като остави момичетата,с които разговаряше.
- Момо?? Какво е станало?
- Отивам за България още вечерта!
- Ти чуваш ли се??? Нормално е да скърбиш за приятелите си,но те ще се върнат!
- Няма да ме спреш.Трябва да спася Сана от кашата в която това шоу я забърка...
- Тогава и аз идвам с теб?
- Но какво...защо?
- Защото ти трябва приятел,който да ти помогне.Ами ако и ти не се върнеш от там?Ще ти помагам.
- Ох....благодаря ти! – Усмихна се ,насълзена и го прегърна.