I need U

КРАЙ

~ГТ Джунгкук~

Събудих се с главоболие. Огледах се. Не бях в стаята си. Бях в болницата на болнично легло. В стаята имаше двиан, на който лежеше Скайлър. Тя беше тук! Искрено се радвах да видя лицето ѝ. Тя спеше спокойно. Видях и родителите ми да седят на два стола.

Джунгкук: М-мамо, татко.

Тихо промълвих. Двамата се размърдаха, а мама отиде до вратата.

Мама: Докторе, Джеон Джунгкук е буден.

Тя се върна при мен.

Мама: Синко, как се чувстваш? Боли ли те някъде?

Джунгкук: Добре съм. Защо съм тук?

Татко: Не помниш ли? Вчера те блъсна кола. Бяхме много разтревожени за теб.

Джунгкук: Вече ми е ясно. Ще събудите ли Скайлър? Искам да говоря с нея. 

Мама отиде до нея и я размърда леко.

Мама: Скайлър, Джунгкук е буден.

Видях как Скайлър става светкавично от дивана и идва към мен.

Джунгкук: Мамо, татко, ще ни оставите ли сами за малко?

Двамата кимнаха и излязоха през вратата.

Джунгкук: Здравей.

Скайлър: Здравей.

Чух я как тихо хлипа.

Скайлър: Съжалявам.

Поставх ръката си на бузите ѝ, триейки сълзите ѝ.

Джунгкук: Шшшт, сега нали съм буден? Би трябвало да се радваш. 

Скайлър: Радвам се, но съжалявам, за грешката си вчера. Ако те бях послушала, това нямаше да се случи.

Придърпах я близо до себе си и я гушнах.

Джунгкук: Шшшт, сега всичко е наред.

Помилвах главата ѝ.

Джунгкук:  Хайде, успокой се. Моля те. 

Скайлър: Добре, ще се успокоя.

Отпуснах хватката си.

Скайлър: Хайде да сменим темата.

Джунгкук: Добре. Ходи ли на лекар? Защо повръщаше?

Скайлър: Да, ходох. Относно това...

~~Ретроспекция~~

~ГТ Скайлър~

Влязох в лекарския кабинет и поздравих докторката.