Първият Паднал Ангел

x6x

- И защо? Името не определя хората. Но тези ,които не казват значи крият - рече той съвсем замислен. 

- Или когато обичаш да си играеш с другите - усмихна се тя дяволито.

Явно игра бе такава  , мислеше си той, че тя искаше внимание. Всички искат внимание, но не всички го получават. Това момиче ще ми каже името си по един или друг начин...

- Добре време е да тръгваме , сър - обади се Джош зад него. 

- Знаеш ли какво? Отсега нататък ще ти викам Сър. 

- Добре викай ми -  каза съвсем студено и сухо той. 

***

Беше твърде тихо. Твърде тихо за главната зала. Никой не обелваше и дума. 

- Може ли да попитам защо мълчим? - попита Бет първа. Все някога трябваше да се наруши тишината. 

- Директора ще бъде тук след час , най-много два. Имал новини - рече Джош пристъпвайки в стаята. До сега бе навън говорещ с Директора. 

- Каза ли каква? – попита Ребека. 

- Не. Само каза ,че идва от горе. 

- Какво ти стана? При затворничката. - изкуши се Бел.

- Нищо не ми стана. 

- Не напротив - противоречи  Люк - Не знам какво ти стана.

- Опознавах противника. Търсех слабостите й. Толкова ли е трудно да разберете...

- Стори ни се странно. 

- Както и да е. След колко време каза ,че Директора ще е тук? - обърна се към Джош. 

- Аз съм вече тук - рече монотонен ,но и ведър глас.

Всички впериха поглед в добре облечения мъж на прага на залата. Малкото му бастунче ,на което се подпираше, изглеждаше захабено. Ясно изразените му скули подчертаваха остарялото му ,покрито с белези, лице. В очите му блестеше необичайна искра пълна с... С живот. 

- Директор Дъфи! - възкликна Бека.

- Добре дошли Директоре - каза "Сър".

- Добре заварили Г - н Сезъмс - отвърна с приветлива усмивка Директор Дъфи. 

- Директоре всичко наред ли е ? - попита Люк объркан. 

- Да, защо?

- Защото дори и на първата ни среща не се държахте толкова културно.