На лов за баница в България (Bulgarian KPOP fanfiction)

chapter 14

ДжиХьо се събуди ,вързана на стол.Устата й беше запушена.Огледа се.Намираше се в стая с телевизор на който пускаха Jacob Sartorius (Не знам дали е вярно и не ми пука особено :ДД) .Непознат за нея певец,който само с високите си тонове я караше да иска да умре.Музиката в това място беше повече от ужасна.Ушите й станаха на рани само докато слуша.
- Какво се случва..? О,боже! – Помисли си.При нея влязоха около двама-трима човека.Един от тях беше именно Галин (тоя педал,как ги предаде само пфуу). Той махна грубо тиксото от устата й.
- Ауч! – Изписка. – Галине!Какво правя тук?И кои са тези?! Ти ли ме отвлече??
- Млъквай.
- Не и преди да получа отговори.Останалите къде са?
- Казах ти да млъкнеш ,да та е** в дразнещата корейка!
- Я не ме псувай,педал.
- Как ме нарече?! – Тръгна към нея,но Фики бързо реагира и застана пред ДжиХьо.Тя се отврати на това колко плосък но и в същото време мускулест задник има.Беше по някакви плажни гащи и прилепнала тениска.Зърната му стърчаха кат на жена без сутиен.И по-добре,че Хьо не го забеляза,защото той беше с гръб към нея.
- Успокой се ,Галине! – Успокои го.- Господарката ще пристигне скоро.- И за съжаление се обърна към ДжиХьо.- Гледай да отговаряш на въпросите,които ще ту зададе..Ако мълчиш ще те измъчваме с ...Азис!
- Кой е тоя?
- Искаш ли да разбереш?
- Все ми е тая.Не ме е страх. – И минути по-късно щом пуснаха музиката тя усети как главата й ще експлодира.Започна да вика за помощ.Стаята беше огласена от виковете й.Фики спря музиката ,а Галин се засмя злобно.
- Това е ужасно! Защо ни предаде така,Галин?!
- Аз никога не съм бил на ваша страна! Всичко беше уредено и за щастие ви намерих лесно.Трябваше само да ви науча на български за да можете да говорите пред господарката.Отвличането е лесна работа.Но другите трима не успяхме да отвлечем на време.Някаква пикла ги спаси! – И с гръм и трясък влезе жена.Средно висока,много грозна и не носеше сутиен.Това за пореден път погнуси ДжиХьо.
- Аз съм Галена!Господарката на чалгата!
- .............
- К'во?Не ме гледай кат забляла коза!Къде са другите трима??Точно най-безполезната взехте!
- Аве ей.
- Ти „аве ей" ли ми каза?Пускайте „Хоп" !
- Не,моля ви не пак Азос...
- Азис! И точно така,докато не ни кажеш къде са няма да спрем! – И след около 10 минути мъки тя усещаше ушите си в кръв.Чудно как не беше оглушала.
- Казвай къде са!
- Няма!
- Тогава...пуснете...Гери-Никол.
- Оооо не!Тази я знам! Моля ви пощадете ме!
- Казвай кои са или ще ти пуснем Гери!!И то на живо!
- ОЩЕ ПО-ЗЛЕ!
- ИМЕННО !МУХАХАХАХА!
- Вие сте садисти....Добре,ще ви кажа къде са.Но моля ви не ги наранявайте.- И им каза абсолютно всичко.Не искаше,но нямаше друг избор.А и вярваше ,че приятелите й ще се справят с каквато и да е трудност.
- Аз ще пратя моя слуга да ги отвлече.-Каза Емилия. – За сега всичко върви като по вода..
- Нали..? Изхили се и си дадоха High Five.

През това време ние се прибирахме вкъщи от полицията.Бяхме отишли да попитаме дали са намерили някакви следи от ДжиХьо,но за съжаление късмета не беше на наша страна и нямаше никакви вести нито от ДжиХьо,нито от Галин и бандата му.Отначало не ни повярваха,но с момичето от ресторанта за свидетел нямаше как да не започнат случая.Таа така.В апартамента имаше някой.Момчетата застанаха пред мен.Оо яяя,не съм толкова безполезна! Застанах пред тях и пред нас имаше някакъв батка с мускули кат на кечист.
- Точно вас търсех.. – Изсмя се.Джаксън бързо ме избута настрани и нападна странникът.Двамата се сбиха по супер глупавия начин.Удряха си шамарчета и се скубеха за косите.ДжинЙонг се цапна за главата.
- Понеже Джаксън не прави нищо кой знае какво по въпроса,аз ще се заема. – Извъртях очи и хванах книга с дебела и твърда корица от рафта. Джуниър ме спря.
- Аз ще се справя,това е мъжка работа.Дай книгата.
- Абе ти чуваш ли се??Сексист!
- Не съм сексист!
- Хораа..... – Двамата с нападателя спряха за да ни гледат сеира.
- Дай книгата!
- Не! – И докато батката гледаше,Джаксън се изниза и взе друга книга с твърда корица.С нея с всички сили хлопна онзи по главата.
- Браво на мен!!! Вече може да спрете да спорите.-Игнор.- Хорааа....
- Ъ? – Обърнахме се и видяхме Джаксън и изпадналия в безсъзнание от удара странник.-Кога успя,бе?
- Дълга история.Вземете въже и го завържете някъде.На масата примерно.
- На масата?
- Или на стола. – С Джуниър кимнахме и се захванахме за работата.На него явно не му беше гадно за поредния спор,в който се забъркахме.Но пък на мен ми беше криво,че за пореден път се скарахме.Тази връзка доникъде нямаше да стигне.Но пък изобщо ние имахме ли връзка?Щях да поговоря с него много сериозно над тази тема когато можем.Сега трябваше да спасим ДжиХьо преди да я осакатят завинаги.Защото тези чалга певци искаха нещо голямо .Бяха готови да съсипят кариерата и на 4ма ни.

Наближаваме 1k ,което за мен е много! ;-; Plz guys don't give up!
Надявам се до края на фенфикшъна да ги достигнем! Обичам ви!