Съквартирантът

Глава 10: Лагерен огън

  Новосъбралата се двойка седеше на изтърбушения диван в неловка тишина. Ънсонг кършеше потните си пръсти. Започна да се разколебава, чудеше се дали е правилно. Та те не знаеха почти нищо един за друг. Как можеха да са двойка!

 - Ох, ама не е ли странно? - попита тя изведнъж.

 - Кое? Кое е странно? - сепна се Техьонг.

 - Всичко. Как може да сме "заедно", когато единственото, което знам за теб е, че си богаташ, който обича да си налага мнението и да се грижи за косата си повече от момиче? - тя гледаше надолу. - Дори не знам какво харесвам в теб... Може би само се заблуждавам, заради съквартирантството ни.

  Техьонг я гледаше учудено. Това ли е същото момиче, което го целуна преди няколко минути? Звучеше така, сякаш искаше да скъсат още преди да са започнали. Но беше права, наистина не се познаваха добре. Той най-сетне се престраши и проговори тихо:

 - Сега искаш да се престорим, че последният половин час не се е случвал ли? 

  Ънсонг вдигна погледа си към момчето. В очите му се четеше тъга. Ако тази атмосфера се задържеше още малко, това вероятно щеше да се превърне в най-лошия ѝ рожден ден.

 - Не, аз... Страхувам се. - отговори момичето.

 - От какво? - попита Техьонг.

 - От теб. От това, че всичко може да е номер. Не знам защо, но наистина те харесвам и не искам съм изиграна и наранена. - Ънсонг го гледаше плахо в очите.

  Техьонг я погледна тъжно. Тя имаше пълно основание да се тревожи.

 - А-аз те разбирам, донякъде. - заекна момчето. - Но този път съм сериозен. Досега не съм изпитвал нещо подобно.

  Момичето се усмихна слабо и плахо премести дясната си ръка върху неговата лява.

 - Добре, остава ни една седмица като съквартиранти. Можем да използваме тази седмица да се опознаем по-добре и след това ще преценим дали си заслужава да продължим заедно. - предложи Ънсонг, а Техьонг се замисли за момент.

 - Съгласен съм. - ухили се той. - Ще ти докажа, че можеш да ми се довериш.

 - Сега трябва да говоря с учителите за тези сладкиши. - каза тя и стана от дивана.

 - Ще дойда с теб! - заяви Техьонг и също се изправи.

 - Откога човекът, който не ме понася, не иска да дели бунгало с мен и ме нарича "плъх" иска да идва с мен където и да било? - попита момичето закачливо.