Bad Girls and Bad Boys (ЗАВЪРШЕНА)

Защо не ми го каза?

След всичкото забавление реших,да се кача да събера многото багаж.Като се качих всичко ми се въртеше в главата.Как ще мине пътуването,как ще е в Корея,а сватбата?!?
-Боже забравих за сватбата!-изкрещях и всички скочиха.
-Сватбата е утре,но от колко?-попита Джин докато събираше празните чинии.
-От 12 по тази логика....ние трябва да тръгнем още тази вечер!-казах и всички се затичахме да си оправяме нещата.
Куки естествено си събра нещата пръв.Аз все още бях на половината багаж и той реши,ме трябва да ми помогне.
-Това къде да го сложа?-попита и се засмя.
-Тук-казах посочвайки джобът с мрежичката на куфарът.-Взе ми нещата от банята?-попитах докато слагах последните дрехи във втория куфар.
-Не забравих,че има неща и там!-отговори и отиде в банята за да ги вземе.
Еха беше време да взема сака за да сложа нещата от банята и подаръците,които бях нагласила отдавна за младоженците.След около 30 минути всички бяхме готови.
Слязохме в хола и започнахме да оглеждаме за последно,ако сме забравили нещо.През това време Ви викна две таксита,които да ни откарат до летището.
-Ви!-извика Ан.
-Да!-каза Ви.
-Взе ли всичко ?-попита тя.
-Да спокойно!-отвърна и започна да изкарва неговите куфъри и тези на Ан.
Ние извадихме нашите,другите техните (Абе разбрахте ме).
След,около пет минути туткане най-накрая бяхме готови и чакахме такситата.
-Вълнувам се за сватбата!-каза Дани и се засмяхме,но смехът ни беше прекъснат от двете таксита спиращи пред телата ни стоящи на тротоара.
По пътя за летището си говорихме с шофьора,защо отиваме в Корея,защо сме толкова много хора,там ли ще останем,как ще свикнем и тем подобни!
***
Стигнахме на летището и платихме на шофьора след,което се обадих на мама,за да я чуя,как е,защо е и да и кажа,че сме на летището и,че след малко ще се качим на самолета.

***
След,около 20 минути гласене,ходене напред,назад и спорове на къде да ходим,се качихме и настанихме,но за жалост момчетата нямаше да са спокойни,защото имаше Армита в самолета и да изкрещяха,щом ги видяха,а те им се усмихнаха,бяха с маски и с очила без стъкла,бяха толкова сладки,ние също бяхме с маски,но с логото на БТС и с незабележими якета,естествено за такива случяи,като този.
Не бяхме в първа класа,нито на някое по-добро място,бяхме като обикновенните хора.
***
Пристигнахме!В Корея сме страхотно е,след малко ще се видя с родителите си и те ще се запознаят с момчетата най-накрая.
***
Вече сме в къщата на нашите и се приготвяме за свадбата,доста ми е странно,че ще се видя със стар приятел,все пак толкова години без контакт и изведнъж да се срещнем ще ми е много некомфортно,но няма да стоя с него,а с момичетата и момчетата,все пак те са всичко за мен не може да ги зарежа и да отида да прекарам празника с някакъв си непознат това ще е толкова тъпо!Нека премина,към подготовката сега оправяха грима на момичетата,а след малко ще започнят и с прическата,булката каза,че иска да сме с изправени коси и с венец на главата,които ще си подхождат с роклята,момчетата,абе знаете само с костюм всичко друго им е перфектно!
-Ем!-извика майка ми явно за хиляден път.
-Да да какво?-казах бързо.
-Къде се замисли?-засмя се.-Това е стария ти приятел!-продължи и представи с една глава по-високото от нея момче.
-Здравей!-усмихнах се и дори не посмях да го погледна в очите,беше ме срам.
-Здрасти!-каза той е се почеса зад врата,явно и на него му беше неудобно,тогава и Куки влезе в стаята.
-Куки!-изпищях аз и му се метнах на врата,а той ме вдигна.
-Как си мила?-попита и ме целуна.
-Супер!-казах набързо.-Мамо това е Куки!Куки това е мама!-започнах да размахам ръце представяйки ги един на друг,все още в обятията на Куки.
-Здравей,приятно ми е!-усмихна се мама и се поклони.
-Здравейте и на мен!-засмя се той и последва още един поклон.
-Аз трябва да тръгвам!-каза момчето до майка ми и излезе от стаята.
-Може би му стананеудобно!-казах и погледнах мама,а тя кимна в знак на съгласие.
Сега и другите момчета пристигнаха с приятелките ми.
-Мамо това са останалите момчета от групата!-възкликнах,а тя се засмя и се поклони,явно й беше вече,като навик?
-Здравейте момчета!-каза и се усмихна много широко и се изчерви,моля?!?Защо по дяволите??
-Ахахах мамоо защо се изчервии?-казах нервно,не мога да отрека,че се показваше,че съм доста нервна.
-Не ти го бях казвала,но щом рабрах,че това са приятелите ти и очевидно гаджето ти!Е време !Аз съм им фенка,боже господи дъщеря ми излиза с едно момчетата на,които съм голяма фенка!Не мога да повярвам,та това е страхотно!-каза мама и сълза от радост се стече по бузата и.
-Ооо!-казахме всички,а след това се засмяхме.
-Защо не си ми го казала?-засмях се отново и я прегърнах.
-Беше ми странно и то много!-каза тя и избърса мократа следа от бузата си.