chapter 15

209 27 2
                                    


- Казвай къде е ДжиХьо!
- Няма!Ако кажа ще ме убият!Или още по-зле!Ще ме лишат от това да бъда чалга певец!С тази кариера си изкарвам парите!Имам 2 деца,не мога да напусна или да умра!
- Кой си ти?И от къде те пращат.Не искаш да стана груба,нали? – И момчетата почнаха да се хилят. - ._. ?!
- Аз съм Джордан.Бях пратен от господарката и Емилия да се погрижа за вас! Но глупавите ви спорове ме разсеяха!И ето ме тук.Вързан на леглото като секс робиня от някой яой фенфикшън.
- Амм...
- К'во?
- Къде е ДжиХьо?
- Няма да ви кажа.
- Така или иначе плана ти се провали и ще те убият.Докато с нас можеш да оцелееш и да спасиш кариерата си! – Казах.Той ни гледаше в продължение на 5 минути.
- Наистина ли?
- Не,разбира се.
- Джаксън!
- Ееее за седмица чух името си над 100 пъти!
- Млъквай.Таа,да.Няма да те излъжем. – Той кимна и започна да говори.
- Знаете изоставената постройка,нали? На 5 километра от нея има още една сграда,която на пръв погледи изглежда необитаема също.Като влезеш в нея има стълбище.Слизаш по него и попадаш в подземните етажи.Там има цяла армия от чалга певци,чалга трейнита и Галена е там.Не помня в коя стая обаче е приятелката ви.
- Ясно..благодарим за информацията.Сега трябва да решим как да спасим Хьо и да лишим тея задници от кариерите им!
- Сана държиш се,все едно си в цикъл.
- Може би,защото съм в цикъл?
- Аха.

-------------
- Момо,пази се.И се погрижи Сана да се върне жива и здрава.. – Момичетата бяха там да изпратят Момо и Тен на летището.
- Не мога да повярвам,че най-сетне започна да ти пука за Сана,Найон.
- Не е като да не ми пука за нея.Като най-голяма в групата на мен ми пука както за лидерката,така и за Сана.Моля те намери ги и ги върни.Като наша dance машина вярваме в теб!
- Ами в мен?
- И в теб. ;)
- Ъх. – И тръгнаха да се качват на самолета.

През цялото време никой от тях двамата не каза нищо.
- Не знам за кой път да ти го повторя днес,ама ти благодаря,наистина ти благодаря.Не знам какво бих правила без теб.
- Казах ти,че няма проблем.Но ще отнеме време докато пристигнем и ги намерим.
- Вярно е..
- Сега можеш да си лягаш,защото ни чака дълъг път.
- Ще има ли проблем ако... се облегна на рамото ти..ето така? – Усмихна се Момо и се сгуши в рамото му.Той съвсем леко се изчерви и я погледна изненадано.Тя се засмя.
- Разбира се,че може. – Засмя се и се гушна в нея.После обаче се сети и изкара възглавница от раницата си.
- Ти сериозно ли? – Изкикоти се.
- Да,ето.Вземи. – Подаде й я.Тя я взе несигурно.Така заспаха сгушени.

----------
През това време ние правихме планове до сигурно 2 часа как да действаме без да си докараме проблеми.Бяхме решили следното.Джаксън ще намери хора,с които да призове Милко.И именно той щеше да ни помогне да се справим с многото рак,който ни очаква в подземието.Едва заспах,бях супер притеснена за ДжиХьо.Как беше тя вмомента?Жива ли беше изобщо?Нараняват ли я??Ами ако я изнасилват?!
- Пак си се замислила нещо .. – Побутна ме ДжинЙонг.Погледнах го стреснато.
- Аа да.Съжалявам.Но съм много притеснена за ДжиХьо...Те я измъчват,разбираш ли? – Прегърнах го и забих муцуна във врата му.Миришеше приятно,а дори не се къпеше като хората заради ужасните душове,чиято вода се променяше от самосебе си и ставаше ту гореща ,ту студена.Абе като цяло не бях осъзнавала колко пленителен може да бъде Джуниър.
- За какво си мислиш вмомента..?
- За теб.
- Не знам дали да се почувствам полъскан,че бавнярка като теб си мисли за мен.
- Джуниър,не пре**вай нещата! – Скарах му се.Знаех,че се шегува,но точно сега не беше време за шеги.
- Мдаа,права си.Съжалявам. – Каза съвсем спокойно.Погледнах го и ококорих очи.Нима той току що се извини?Не,че е нещо нечовешко ,де.Но до сега той никога не ми се е извинявал за постъпките си.
- Ти май наистина ме обичаш ,а? – Намигнах му и се приближих към него.Той схвана намека ми и се приближи към мен също.
- Нима си готова да изгубиш девствеността си с мен?
- Чааакай малко. – Отдръпнах се.- Ти какво каза?Да изгубя девствеността си с теб?Не съм готова за това..И от къде знаеш?
- Всъщност само предположих,ти току що сама се издаде,че си девствена.
- Уффф!
- Осъзнаваш,че това е последната нощ ,в която сме сами и далеч от медията,нали?
- Осъзнавате,че съм тук може би от 4 часа и още съм вързан,налии?
- ........... – Обърнахме се към него и нямахме думи.Аз разбира се потънах в дън земя от срам.
- Нали знаеш,че няма да те пуснем докато не ни помогнеш да си върнем ДжиХьо?
-Пфууууу! Гладен съм!
- Шанс.
- ДжинЙонг! – Погледнах го и се нацупих.
- Добре,добре.Да го преместим на стола,за да може да яде.
- Това значи ли,че...
- Точно така. – И го хлопнахме за главата отново.Щом се събуди и наяде ни се наложи да го приспим с книгата отново докато го завържем с всички сили на леглото отново.Как не получи амнезия този човек не знам. Легнахме си да спим.Джаксън заспа отдавна,ДжинЙонг след него.А аз бях между тях и не спирах да се тревожа за ДжиХьо.

Оле боже, достигнахме 1000! Много ви благодаря ! Изключително много се радвам ,че благодарение на вас първата ми история достигна до толкова. След като завърша тази,смятам да пускам друга,която ще е по-комедична и с повече чаптъри.
Извинявам се ако има грешки, за които не знам. Лаптопа ми е на руски и ми отчита много думи като грешни. Надявам се разбрахте. Приятен ден,обичам ви! <3

На лов за баница в България (Bulgarian KPOP fanfiction)Donde viven las historias. Descúbrelo ahora