Two Brothers And One Girl

002 ( 1247 words )

Той ме погледна шеговито.
- Аз съм Мин Йонги, приятно ми е. - усмихна се, а аз някак си се почувствах неловко. - Аз съм брат на годеника ти.
Кво? Брат ли?
- Но.... Какво? - и сега тотално се почувствах зле. Не защото ми беше лошо ппц, а защото от толкова години заеднл сега разбрах, че Чим Чим си има брат. Той се премести от вратата до Джимин и седна на стола до него, втренчвайки се в системите по тялото му.
- Чу ме и няма да повтарям. С брат ми бяхме дълго време скарани, но никога не си изоставяхме гърбовете, когато имахме нужда един от друг. - остата ми изведнъж се отвори и го попитах как по точно е разбрал за инцидента.
- Глупава ли си, а? Изобщо нямаш възпитание. Остави хората да се доизкажат. - от тея думи направо ми се прииска да му завартя един шамар, защото беше гадно да го казва. Изръмжах насреща му и хванах ръката на Чим Чим, за да се успокоя.. Е, това и подейства. И заслушах разказа на шибания му брат.
- Обади ми се някъде към 11 и ми каза, че има спешна работа за вършене. Поиска да му помогна, но отказах, защото трябваше да закарам майка ни до летището. Той се ядоса и затвори. След известно време получих съобщение от полицейски номер на които пишеше "Разбрахме, че тоз номер ви е търсил еди кога си към еди колко си. Ако четете съобщението моля по-най спешния начин елате еди къде си, защото еди как. - прекъснах го, карайки го да млъкне. Той ме погледна грубо и сякаш с погледа си се опитваше да ми удари шамар.
- Пак ли? Ама ти май нямаш културно държание.
- Аз ли? Казва го този, които се държи грубо с момичетата, хах - извъртях очи и тогава чух бибиткане на ( за съжаление не знам как да се изкажа, за туй превъртам ) Мин Йонги излезна бързо от стаята, за да извика сестрите, а аз през това време стисках ръката на Йонги, докато сълзите ми се стичаха по лицето.
- Оппа! Какво ти става пак? Не ми го връщай по този начин за грешката, която направих, моля те, Джимине! - сестрите влезнаха и заедно с тях Йонгии. Казаха ни да излезнем, а аз не исках да го оставям. Исках да съм при него. Да го държа за ръката и да чакам да се събуди. Видях как вратата на стаята се затваря пред очите ми. Тогава усетих нечий ръце да пускат кръста ми. Брат му явно ме беше пренесъл от стаята, защото аз не исках да излизам от там. Отново се разплаках и почнах да хлипам. Докато онзи идиот не ми се скара пак.
- Яя! Спри се. Бъди силна и недей да мислиш най-лошото.
Брат ми ще се оправи. Ти също.
Аз го погледнах и за миг се почувствах добре, но отново ме обзе страх да не го загубия. Йонги ме хвана за ръката и ме дръпна да седна на пейката до него. Изтръпнах пак. Защо? Ужасявам се от себе си. Погледнах го. Той също. Усмихна ми се и ме потупа по рамото.
- Имай вяра, моля те. Брат ми е силен и ще се оправи. Сега само се шегува с нас.. Изпробва ни колко сме нежни. - избърса сълзите ми с ръкава си и аз се усмихнах леко, думайки:
- Когато се събуди ще набия брат ти, наистина! Не искам така да се шегува с мен... С нас*
- Точно така. Ще му се скараме!
И двамата се засмяхме. Аз щях да го питам нещо, но сестрите излезнахме и станахме, отивайки при тях. Една от сестрите се поклони и каза:
- Съжаляваме, че го казваме, но - личеше ѝ, че нещо ѝ тежеше на езика - господинът е в кома.
- КАКВО? - извиках аз и влезнах вътре при него, а по мен и брат му.
- Чим-Чим - хванах му ръката и с треперещия си глас почнах да му говоря разни неща. Бях объркана, разбита, ужасена и изплашена. Никога не бях изпитвала толкова отрицателни чувства, дори когато загубих родителите си. Не исках и него да губя, защото щях да си остана съвсем сама. Без него. Без нищо. Отървах се за миг от тези мисли и се загледах в брат му. Беше седнал на стол и той като мен жеше хванал ръката му и я стискаше. Видях го да плаче и чувах съжаленията, които му думаше. Толкова тъга. Разбитото му сърце.

--------------------------------------

Часът беше 4:30. Часове откакто Джимин изпадна в кома. Йонги беше заспал , а аз все още държах ръката на Джимин и се молех се върне отново при мен. При нас. При родителите му, въпреки че не общуваше много с тях. Почнах да си притварям очите, но се държах. Не исках да заспивам, защото може да изпусна толкова много неща само за няколко часа.

------------------------------------------
* Yoongi's POV *

Събудих се целия схванат. Гърба ме болеше много, врата също. "Това наистина се случва. Мислех, че е само кошмар." От сега нататък ме очакват само дни изпълнени с тъга, мъка, нещастие. Дни без брат. Мамка му. Не трябваше да го оставям. ! Видях годеницата му. Забравих ѝ името. Милата тя. Съсипва се повече от мен. Отидох до нея, а тя беше заспала на болничното легло до брат ми,а през тлва време му държеше ръката. Усмихнах ѝм се. Някак си се почувствах гадно, ще съдбата се изгаври жестоко с прекрасната двойка. Винаги съм уважавал брат ми, въпреки всичко. Не мога да повярвам, че прекарах толкова малко време с него. Отървах се от мисли и вдигнах момичето на ръце, за да я преместя да не спи при него, защото така не е правилно, мисля. Тя се размрънка на глас, защото явно сънуваше нещо...кошмар. Побързах да я оставя на дивана. Да не повярваш. Толкова луксозна болница като хотел. Оставих я на дивана и си отдъхнах. Тогава тя хвана ръката ми, а аз а погледнах жално. Бълнуваше и думите, които постоянно излизаха от устата ѝ бяха: "Оппа! Моля те не ме оставяй!" Доплака ми се, но мисля, че се обезводних. Плаках толкова много за брат ми, че дори и слюнките не си усещам.. Ако имам такива де. Отдръпнах си бавно ръката от неѝната и се изнизах набързо от статята. Ходих до тоалетната, за да пия вода. Стоях над мивката доста дълго време и се опитвах да проумея дали това се случва наистина. Да си призная.. За човек, който е на път да изгуби брат си съм доста спокоен. ЗАЩО ПО ДЯВОЛИТЕ? Точно поради тази причина Джимин едва не се отказа от мен. Пуснах мивката и си измух лицето, пих вода, а след това спрях водата да тече. Избърсах си лицето с тениската си и направих една дълга въздишка. Излезнах от тоалетната и веднага погледа ми се заби в майка ми. КАКВО? МАЙКА МИ Е ТУК? С ТАТЕ? КАКВО? Не осъзнавах какво се случва и от къде по дяволите са разбрали. Бързаха за към стаята и побързах да ги пресрещна. Попитах ги:
- Как разбрахте? Кой каза?
- Не задавай въпроси. Важното е, че разпрахме. Сега се мръднк трябва да видим брат ти. - отряза ме с грубите си думи баща ми и ме избута от пътя. С мама влезнаха в стаята и се втурнаха към спящия ми брат. Мама почна да го гали и да реве, а татко просто седеше настрана и го гледаше с презрителния си поглед.

------------------------------------------------

Майка ми за миг се обърна и забеляза спящото момиче на дивана. Веднага тъжното ѝ лице се изпълни с гняв и отиде към нея. По погледа си личеше, че ще направи нещо лошо точно за това и аз се втурнах подир нея.

П.П. Не мисля, че се получи добре, но се надявам, че Ви е харесало. Тт-Тт