Почти свободна

4.10.1950

Събота. Доста оживена събота. Питър седи на масата и говори със свой колега за новото изпълнение, което ще е в утре, а в лявата си ръка здраво стиска цигулка и лък.
Кара прави поредния опит да сготви нещо вкусно и този път се е спряла на пиле с картофи.
Аз си седя в картината и наблюдавам случващото се. Нямам нужда от храна, но така ми се иска отново да вкуся някоя наша национална гозба или да потанцувам с другите от моето племе някой любим мой танц от децтвото.
Да, знам какво е това. Носталгия към дома. Но аз си знам, че е невъзможно да се върна там. Е както и да е.
Питър затваря телефона и се обръща към Кара.
- Дано да се представим добре утре.
- Всичко ще е наред.- Казва тя.
А аз си седя и наблюдавам.