Момчето с червените очи- Книга Втора От Поредицата "Черните Качулки"

Трета глава

  Когато се прибрах вкъщи, извиках с цял глас:
  -Бабоооо, мокра съъъм!!!
  Не последва отговор. Кой изобщо го интересуваше, че току-що ме бяха заляли с кофа ледена вода, после ме закопчаха с белезници и се разминах на косъм от прекарване на нощта в ареста и най-накрая някак си успях да разкъсам или счупя (не бях наясно!) белезниците. Какво начало на деня само! Щеше да остане незабравимо в историята ми. Мога да призная, че дори малко се забавлявах. Освен че почти разбиха носа ми, иначе всичко си беше наред. Момчетата обаче ми направиха голямо впечатление. Като че ли ги бях виждала и преди. Но все пак бяха с униформи на полицаи. Как иначе се бяха нагласили просто така, че чак и да знаят къде да влязат без дори да имат разрешително за тази професия. Не. Едва ли са просто някакви момчета. Би било ненормално някакви си тийнейджъри да обикалят по чуждите къщи, за да арестуват хора за удоволствие. Разтърсих глава. Клара, престани да се занимаваш с глупости! Минало-заминало. Не го мисли! Запътих се към банята. Баба никаква я нямаше, явно беше излязла по работа. Така хоне щях да се изкъпя на спокойствие. Влязох в банята и за малко да получа удар от отражението в оледалото, което видях- бледо лице, стиснати устни, сенки под очите сякаш ме бяха били, засъхнала кръв, стекла се от носа и стигнала до брадичката ми, увиснали мокри черни кичури коса. Изглеждах просто великолепно. Естествено, че щяха да ме помислят за престъпник. Аз лично, ако бях видяла човек, приличащ на мен в момента, щях да побегна надалече с писъци.
  Прокарах пръсти през оплетената си коса. Опашката ми се беше разпаднала. Приличах на ритана зелка в главата. Отпуснах мускулите на лицето си. Напълних ваната и сипах малко ароматна пяна. Щях да запълня свободното си време с приятни занимания. Съблякох се и се потопих в топлата вода. Оооо да, каккво блаженство само! Нервите ми се отпуснаха. Вече се чувствах много по-добре. И точно в този приятен миг някой реши да почука на скапаната входна врата. Супер просто! Аа не, нямаше да стане. Добре си ми беше тук. Отново се чу почукване, този път по-настоятелно. Отвън се чуха силни мъжки гласове. Ъм... да не би полицията да беше тук?!?
  -Не, не, не- прошепнах стискайки зъби. И сега какво щях да правя? Сетих се! Затворих очи, задържах дъха си и се потопих цялата във водата. Легнах на дъното. Пяната ме покриваше напълно. Чувствах се толкова приятно,  заобиколена от цветните мехурчета. Щях да поседя така, докато ми свърши въздуха. Поне нямаше да чувам почукванията. Седях във водата в продължение на минута. Бях се упражнявала милион пъти да задържам дъха си за дълго време и ми се получаваше доста добре. Изведнъж чух гласове. Чуваха се от съвсем близо. Но как? Нали входната врата беше заключена? Да не би баба да се беше прибрала и да беше влязла в банята? Аз бях такава глупачка като забравих да заключа вратата! Какво като сега бях сама? Ето какво ми се случваше. Надигнах глава над водата, тъй като вече се задушавах. И тогава... изпищях. С цяло гърло. Размахах крайници и разплисках водата във ваната. Пред мен стояха момче и момиче. Момичето ахна и веднага побутна момчето да се обърне с гръб към мен. Макар че вече беше късно. Беше видял почти всичко. И сто литра пяна не можеха да скрият голото ми тяло, нито срама ми.
  -Боже Господи, какво правите в банята ми?!?!?!??!!??
  Момичето се огледа набързо, намери кърпата и ми я подаде. Дългата й плитка за малко да влезе във ваната. Беше мой ред да ахна. Очите й бяха лилави!!! Що за човек би сложил такива лещи? Поне малко респект да имаше към себе си. Лилавооката изчака да стана от ваната и да сложа кърпата си и реши да проговори:
  -Съжалявам, че те уплашихме така. Просто...трябваше да поговорим с теб.
  Лицето ми почервеня. Направо започна да излиза пушек от ушите ми. Нахвърлих се върху момичето с вик.
  -Махнете се от банята ми!
  Лилавооката изпъшка и ме хвана за ръцете със сила, ненормална за момиче. Момчето до нея като чу, че приятелката му може да е в опасност, се извъртя и ме бутна грубо, далече от момичето. Аз залитнах и отстъпих с три крачки назад.
  -Ерик, по-спокойно. Тя просто е ядосана. Нормално е. В момента сме в банята й- успокои го момичето.
  -Да, и ако може да не се нахвърля върху хората- измърмори момчето Ерик. Изглеждаше ми толкова познат. От къде???
  - Искаш ли да те оставим да се облечеш и да поговорим?- опита отново момичето. Говореше с успокоителен тон като на луд. Вбесих се още повече. Засилих се и я бутнах. На секундата Ерик си хвърли върху мен. Събори ме на земята и прикова ръцете към тялото ми. Не можех да помръдна. И... господи, добре че кърпата ми беше добре завързана, че иначе този Ерик щеше да се наслади на хубава гледка.
  -Разкарай се от мен, нахалник такъв!!!!!- започнах да се мятам под тялото му. Ерик се ядоса и стисна ме още по-силно. Явно беше гадже с лилавооката- иначе нямаше така яростно да я пази. А и си им личеше- приличаха на влюбена двойка. Колко сладко! Още по-сладко щеше да стане, ако отрепя момчето Ерик! Това беше унищожаване на достойнството ми! Чувствах се ужасно унизена! А тези двамата бяха на моя възраст. Как смееха да се държат така с мен?
  Момичето изтича в стаята ми и след малко донесе купчина дрехи и бельо. Ако не беше и тя жена, щеше да ми стане неудобно, че ми носи сутиена, но в този случай копнеех да се облека с каквото и да било.
  -Пусни я, Ерик. И се дръж по-прилично. Това ни е първата среща с нея. Трябва ли да я тормозиш така както мен ме тормозеше първия път?
  Ерик повдигна вежди. Премести тежестта на тялото си и ме освободи от хватката си. Отиде при момичето и го прегърна. Извърнах поглед.
  -Може ли поне да излезете от банята за малко? Докато се облека.
  Двамата кимнаха, спогледаха се и излязоха, като затвориха вратата след себе си. Сведох поглед в краката си. Чувствах се отвратително. Станах за посмешище. Какво можех да направя, като непознати нахлуха в дома ми и по-точно- в банята, докато се къпех. Облякох се набързо и изсуших косата си. Увих я в суха кърпа и въздъхнах. Нямаше да се измъкна от разговора, какъвто и да беше той.
Отворих вратата и излязох от банята. Влюбената двойка се беше настанила на дивана в хола сякаш си е у дома. Нахалници!
  -Е, какво искате от мен и защо трябваше да влизате с взлом в къщата ми?!?- започнах ядосано аз. Щях да си го изкарам на тях. Погледнах настоятелно момчето. Откъде го... ааааааааа, чакайте малкоооо. Днес по-рано сутринта....
  -Ти да не би да си полицаят, който ми сложи белезници??? От сутринта? Ти ли си?!?
  Ерик се подсмихна. Обърна се към момичето, което го гледаше меко казано вбесено.
  -Алина, не съм я наранявал нито плашил. Тя щеше да убие един дядо, затова че той беше изсипал кофа с вода върху нея. С другите Черни качулки я видяхме преди да влезе в апартамента. Познахме, че и тя притежава...
  -Би ли започнал отначало, моля? Първо, ти полицай ли си или не? Второ, кои са Черните качулки? Това някаква рок банда ли е? И трето, какво да притежавам?- Излях всички въпроси на един дъх. Започвах да треперя и това не ми харесваше. Не исках да унищожавам къщата на баба ми заради тези двамата. Алина и Ерик. Поне запомних имената им. Щях да подам жалба в полицията. Ама то май и полиция нямаше. То всеки си се правеше на нея щом тези пикльовци се престориха на нещо, което не са и ми попречиха да отрепя дядката. Алина сви устни и се обърна към мен:
  -Наистина ли си тръгнала да убиваш дядо?
  Изчервих се. Стана ми неудобно. Всъщност нямах намерение да убивам стареца. Просто щях да го поступам, за да му дам ценен урок да не се закача с младите момичета. Нищо повече.
  - Е, нямаше да го убивам...просто исках да го поизплаша- защо по дяволите звучах като дете, което се оправдава??? Не бях длъжна да давам отчет на когото и да било. Млъкнах и се нацупих.
  -Да, но си щяла да го убиеш, защото си била с включена Дарба. Силите ти не са били просто човешки.
  -Чакай, чакай! Силите ми не са били човешки?!?- изсмях се аз.- А какви са били? Извънземни???
  Алина погледна Ерик намръщено. Той поклати глава. Много ме дразнеше начина, по който двамата се разбираха безгласно. И аз си мечтаех да си говоря така с момче. Толкова исках и аз да срещна някой красавец като Ерик. Беше уникален- черна рошава коса, черни бездънни очи, висок, мускулест... какво повече можеше да иска едно момиче?
  -Ехо- Алина щракна с пръсти пред лицето ми. Аз примигнах и обърнах  погледа си към нея. Тя изглеждаше развеселена.- Как се казваш?
  -Защо да ви казвам името си? Дори не ви познавам. Може да сте крадци или някакви откачалки. Като ми говорите за дарби, със сигурност разбирам, че не сте добре. Живеем в 21 век, ама чак пък толкова... след малко ще ми кажете, че и феите и русалките съществуват.
  Алина избухна в смях, а Ерик поклати невярващо глава. Кой знае какво си мислеше за мен- "защо влязох в дома на такава чалната ненормалница???". Ами да не беше. Прехапах долната си устна и станах рязко от дивана.
  -По-добре си вървете. След малко баба ми ще се прибере.
  -С баба си ли живееш?- Попита Алина. Не й отговорих. Отворих входната врата и им направих знак да си вървят. Те станаха, хващайки се за ръце. Идваше ми да им ги откъсна. Гадна романтична сладка двойчица! Как само им завиждах! Двамата ме погледнаха за последен път, преди да се насочат към вратата. Ерик ми хвърли ядосан предизвикателен поглед сякаш ще изям гаджето му. Алина само ми се усмихна успокоително и ми подаде листче с телефонен номер.
  -Звънни ми, когато можеш. Трябва да поговорим. И... съжалявам, че нахлухме така докато се къпеше- Алина ме хвана за ръката.- Наистина не искахме да те стреснем или да ти направим нещо лошо. Просто трябваше да поговорим с теб.
  Кимнах два пъти и затворих вратата почти под носа на двамата. Скъсах листчето с номера и го хвърлих в кофата. Последното, което чух беше, че Алина казва на Ерик, че си нямам на представа, че притежавам Дарба. После се отдалечих от вратата, за да не слушам повече глупости. От малка знаех, че трябваше да се стои далече от луди хора.

'Бележка от автора'
  Не се сърдете на Клара, че реагира така на Алина и Ерик. Нормално е като не ги познава :-D