Book 1:Trust Me Again

Петнадесета глава

Скоро ще е Коледа и съм супер развълнувана. Не мога да определя кога толкова бързо дойде това време от годината... Но няма значение, защото го обожавам!
В асансьора на Грант Хотел съм и се качвам при Кен. Сутринта ми се обади и каза да мина след училище.Странно ми е, защото прати кола, вместо сам да дойде да ме вземе.
Но вече съм пред вратата и скоро ще разбера всичко.
Натискам дръжката и влизам.
Коридора е целият в розови цветчета и описват пътека към хола.
Усещам как сърцето ми забива като лудо. Правя бавни стъпки, защото не знам какво да очаквам.
Когато вдигам поглед виждам Джехуан изправен пред микрофон на стойка, а зад него са подредени инструменти на бенд с няколко човека.
-Какво е всичко това? -оглеждам се из стаята.Навсякъде има червени листенца и е наистина красиво...
-Това е малък предколеден подарък.-заобикаля микрофона и тръгва към мен-Мисля,че ти дължа това от много време. Помниш ли?-хваща ръката ми-Ела... -води ме до стол, който е сложен централно пред бенда. Тогава в умът ми просветва.Винаги съм знаела, че той може да пее, но винаги когато го помолех той извърташе нещата така,че да не го прави. Сещам се за единствения път, когато ми обеща да ми попее...
-Това беше толкова отдавна... Как си се сетил? -питам.
-Тихо сега и слушай.-усмихва се мило,връща се до микрофона и дава сигнал на групата за начало. Засвирват красива мелодия, след което Кен започва да пее и дъхът ми секва...

Гласът му е невероятно красив и нежен. За миг затварям очи и изцяло се потапям в музиката. Но след кратко ги отварям пак, защото не мога да пренебрегна гледката пред мен. Джехуан е облякъл красив костюм и изглежда зашеметяващо.
Когато песента свършва,скачам от мястото си и го прегръщам силно. Очите ми се насълзяват.
-Най-страхотния подарък! -казвам.
-Знаех си, че ще ти хареса. -обвива ръце около мен.
-Имаш невероятен глас!
-Имам невероятно момиче... -премества ръцете си на кръста ми.
Прави знак на музикантите да излязат и когато всички до един излизат ме целува.
-Скъпа... -целува ме още веднъж.
-Да. -отговарям,след като отвръщам на целувката.
-Искам да те попитам нещо.
-Кажи.
Кен се дръпва леко от мен, за да може да ме погледне. Ръцете му все още са на кръста ми.
-Би ли дошла с мен на предколедния бал, оргарнизиран от компанията?
Поглеждам на долу веднага.
-Не знам...
-Какво? Защооо? -прави кучешка муцунка.
-Знаеш, че не съм за такива събития...
-Не говори така. Ти си моето момиче и...
-Хуани...-прекъсвам го.
-Моля те, Кио!Не ми е лесно сам на тези места. Бъди моята опора...
Въздъхвам и млъквам за момент.
-Добре..
-Наистина?
-Да.
Кен се усмихва широко.
-А кога ще бъде?
-След два дни,в събота.
-Нямам какво да облека!-плясвам се по челото.
-Ще се погрижа за това, не се тревожи. Ще бъдеш най-красивата.
-За теб?
-За мен винаги си била най-красивата... -скъсява разстоянието помежду ни-Ще дойдеш с мен, нали?
-Казах да вече.
Усмивката му става още по-широка.
Аз се засмивам заради вида му. Прилича на щастливо кученце,на което са му обещали награда.
-Яя! На какво се смееш?
-На теб, пабо. -смея се още повече,защото сега изглежда като сърдито малко дете.
-Аайш! Ела ми тук! -започва да ме гъделичка, при което аз започвам да бягам и настава гонене и суматоха из стаята.
Когато ме настига, че хваща през кръста. Когато спирам да се дърпам ме завърта към себе си, а аз усещам как гърба ми опира в стената. Джехуан се навежда над мен... Усещам как дъхът му докосва кожата ми...
И тогава...
Телефона иззвънява.
-Съжалявам...-казва и се дръпва-Трябва да вдигна.

Хей, хей! ^o^
Ето я и новата глава!\( ö )/
Съжалявам ако има правописни грешки...￣へ￣
Надявам се да ви е харесала!♥
Ако е така, чувствайте се свободни да коментирате и да дадете вот! (♡˙︶˙♡)
Това е от мен за сега!(灬♥ω♥灬)